В името на Отца и Сина и Светия Дух! Опитът свидетелства, че често земните дела стават препятствие към правилния духовен живот, отвличат от Небесното, вечното, въобще възпрепятстват нормалния християнски живот.
Как да устроим своя земен живот така, че нашите дела, грижи да не пречат на духовното дело, животът сред хората да не пречи на живота в Христа?
Отговорът на този въпрос ние чухме в днешното евангелско четиво: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:33).
И мнозина хора в разни времена буквално следвали този призив, съвет на Спасителя, решително се отказвали от всичко земно, оставяли родители, семейство, имущество и просто и щастливо устройвали своя живот, напълно отдали се на Небесното. Това са светите Божии човеци: свети Иоан Кръстител, светите апостоли, преподобните Антоний Велики, Сергий Радонежски, Серафим Саровски и много други. Те напълно подчинили себе си на волята Божия и Господ по чудесен начин поддържал техния начин на живот.
Но такова решително следване на Христос не е за всички. Не всеки е способен към такова пълно отричане от света, пък и не е нужно това. Представете си какво ще се случи с нашето общество, ако родителите изоставят своите деца, земеделецът престане да оре и сее, а работниците в някой оловно-цинков комбината оставят работата си и всички изведнъж побегнат в пустинята „да се спасяват”…
Думите на Спасителя „търсете царството на Бога и Неговата правда” (Мат. 6:33) не се явяват неизменен закон за всички, а само призив, отправен към тези, които имат твърда вяра и желаят духовно съвършенство. „Не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено… Който може възприе, нека възприеме” (Мат. 19:11,12).
Може, оставайки в своето призвание и положение, занимавайки се със земни дела, да търсим „първом Царството на Бога и Неговата правда” (Мат. 6:33). Може без всякаква щета за духовния живот, за спасението на своята безсмъртна душа да се занимаваме с необходимите земни дела както лични, така и обществени, държавни.
Ако християнинът с всички свои душевни сили, с цялото си същество се стреми, преди всичко към изпълнение на Божиите заповеди, уповава се във всичко на Божията воля, тогава всяко негово действие ще има Божието благословение, ще има успех. Такъв човек няма да се нуждае от нищо.
Когато пък всички мисли на християнина бъдат заети с устройване на неговия земен живот, заети със стремеж към придобивки, слава, почит, удоволствия, а Небесното е на заден план, ако остане свободно време, тогава в резултат няма да има успеха в нищо.
За да последваме този Божествен призив в нашия живот, може би, външно нищо и не се налага да се променя. Трябва само за себе си да определим житейските приоритети, да поставим акценти, трябва да решим какво за нас е главното, важното, първостепенното и какво – вторично, маловажно, какво може да отиде на заден план, какво можем да свършим по-късно…
Да си припомним за една ярка илюстрация на преданост на човек, живеещ в света, на волята Божия.
Ето за какъв чудесен случай, станал в град Малоярославец през 1868 година, писали тогавашните вестници.
По това време в жарък летен ден там избухнал пожар, развихрил се и силен вятър. Вятърът разнасял пламъците по всички улици на града, а горещината спомагала на огъня да изтребва градските постройки. Изгорели около осемдесет къщи, две улици изгорели напълно.
На една от тях живеела благочестива старица по фамилия Малютина. Когато чула алармата за тревога, тя взела от молитвения си кът иконата на Спасителя и обиколила с нея около своя дом, поръсвайки при това със светена богоявленска вода.
Цялата улица, където се намирал домът на тази старица изгоряла от двете страни; изгорели много домове и на другите съседни улици, а домът на старицата оцелял със всичките пристройки.
Както виждаме, първото , което сторила тази благочестива жена, е, че се обърнала за помощ към Бога, а не към хората, не се хвърлила да спасява своето имущество, а прибягнала към молитва. Тя през целия си живот се отличавала с благочестие и Господ отговорил на нейната молба, не изоставил Своята верна рабиня. „Да те чуе Господ в скръбен ден, да те защити името на Бога Иаковов. Да ти прати помощ от светилището и от Сион да те подкрепи” (Пс. 19:2-3).
Обаче не трябва да чакаме подобни страшни стихийни бедствия, за да проявим своята вяра, преданост на волята Божия и да потвърдим правдивостта на Божествените думи. Когато човек не живее по Божията воля всеки ден, всяка минута, в дребните неща, тогава и в екстремалните случаи не ще съумее да приеме Божествената помощ. „Верният в най-малкото е верен и в многото, а неверният в най-малкото е неверен и в многото” (Лк. 16:10).
Но много е просто да проверим себе си, своето отношение към Бога. Да си зададем много прост въпрос: „С каква мисъл се пробуждам от сън сутрин?”
Ако казваме: „Като станах от сън, към Тебе прибягвам, Владико Човеколюбче, и по Твоето милосърдие се подвизавам в Твоите дела…” или: „Господи, благослови”, тогава сме на верен път. Тогава всичко в нашия живот днес и винаги ще е правилно, според Бога.
Ако пък с пробуждане на съзнанието мисълта ни ни завихря във водовъртежа на предстоящите дела, събития, удоволствия и не ни позволява „да си спомним за Бога” (вж.: Пс. 76:4), тогава „гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате” (Еф. 5:15).
Не трябва да се учудваме защо Бог не помага. Тъй като ние не искаме тази помощ, защото живеем самочинно, по своята воля, без Бога. Най-искрено си мислим, че ние имаме житейски опит, че знаем какво да сторим, че имаме ум, пари,, власт, положение, връзки, че всичко това ще сработи така, както трябва и ние ще се сдобием с това, което желаем. И изведнъж жалки и нещастни, смазани, унищожени, ние започваме да съобразяваме защо не се е получило, а „нали щастието е било толкова възможно”…
Така става, ако не търсим първо Царството Божие и неговата правда.
„Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:33).
Така е било винаги. Бог никога не изоставя Своите верни: „Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи. Той никога не ще допусне праведник да се поклати” (Пс. 54:23), и ще „ти даде (Господ), каквото ти сърце желае, и всички твои намерения ще изпълни” (Пс. 19:5). Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев