В днешното евангелско четиво ние чухме притчата за това как царят простил дълг на един слуга, който бил задлъжнял към него с десет хиляди таланта – примерно двеста хиляди евро. Царят се смилил над слугата и му опростил тази огромна сума, защото слугата го умолявал за това. Но този слуга се оказал зъл и неблагодарен, защото той срещнал на пътя един от своите приятели, който му дължал всичко на всичко сто динария – нищожно малка сума! Но немилосърдният слуга не склонил да прости на своя приятел тази дребна сума и даже не пожелал и да чака изплащането на дълга, но го хвърлил в тъмница.
Нашият Господ, Небесният Отец е подобен на този милосърден, състрадателен и опрощаващ цар, Който също така прощава на всеки грешник. Нали пред Бога ние сме в неизплатим дълг. Ние хилядократно Го прогневяваме със своите грехове и Бог винаги е готов да ни прости. Но първо Той ни поставя условие и ние с вас също да прощаваме. Изглежда че всичко е просто и ясно: прости – и сам ще бъдеш простен. Но на практика, да направиш това в живота се оказва не така просто, даже сложно. И днешното Евангелие ясно ни казва: ако искаме Бог да ни прости нашите грехове, нужно е да прощаваме и на тези, които са ни обидили.
Ето, братя и сестри, какво очаква от нас Господ Всички наши молитви, нашето покаяние и изповед няма да ни принесат полза, ако таим злоба и ненавист към ближните. Затова нека подражаваме в това на Нашия милосърден Небесен Отец. И не само да прощаваме на ближните, но и да забравяме техните обиди. Добрият градинар изтръгва плевелите, но ги изтръгва от корен. Затова и ние да изтръгваме от корен злобата и ненавистта. И тогава да очакваме прошка от Господа. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев