В името на Отца и Сина и Светия Дух!Във времената на изпитания Светата Църква се прославила с много мъченици за вярата Христова. Гръцката дума за „мъченик” – μάρτυρας се превежда като „свидетел”. Мъчениците свидетелствали за вярата в Господа и истинността на християнството. Нали когато човек плаща с живота си за това, което изповядва, това е най-голямото свидетелство за истинността на изповядваното от тях.
Политиците издигат различни програми, но, навярно, нито един от тях не е готов да умре за това, което говори. А вярващият човек е готов да отиде на смърт за то, което той изповядват и заради което живее.
Ние четем житието на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и София и се удивляваме как майката и тези малки момичета са могли да изтърпят толкова страшни страдания – не само физически, но и душевни: когато майката изпраща на смърт своите малки дъщерички, укрепява ги и се моли, те да не отстъпят от вяра. За нас изглежда неразбираемо откъде човек може да черпи сили, за понесе това.
На първо място, сили дава Господ. Но спасението на човека се извършва не без неговата воля. Божествената воля винаги е насочена към нашето спасение, но Господ не отнема от човека свободата на волята. Човек си остава немощен и греховен, но ако има искрена вяра, ако той поставя пред себе си като цел своето спасение, у него се появява стимул, сила.
Мнозина са кръстени в Православието, но огромна част от тях рядко влизат в храма. Те считат себе си за вярващи. Ако съвестта им започва да ги изобличава те я успокояват: „Бог е в душата ми. Аз се моля и изобщо се, старая да спазвам заповедите”. Но ако дойдат изпитания и ще трябва от нещо да се откажат и да изповядат вярата си, то едва ли тези хора ще стоят на пътя към Бога. За да вървиш към Богу, трябва да имаш пред себе си цел и трябва целият живот на човека да е подчинен на тази цел Ако пък човек не живее така, тогава едва ли той по време на изпитания, в това число по време на най-страшното изпитание, което никой не ще избегне, – смъртта, ще съумее да устои в Бога.
Всяка житейска ситуация е изпит за човека. Ако човек го издържи, тогава ще се доближи до Бога. Ако се провали на изпита се отдалечава от Бога и отново ще бъде изпитан от Господа в подобна ситуация.
Мнозинството даже от тези, които идват в храма, едва ли имат тази вярност, която имали светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Много от тези, които ходят на църква, се опитват да примирят живота в Бога, живота според евангелските заповеди с живота в света, живота според греха и страстите, с тези слабости, които измъчват нашата душа. Но невъзможно да седиш на два стола, не може да има общение на Бога с дявола. Човек, преминавайки през изпитания, всеки ден полагайки изпит пред Бога, прави своя избор, който в края на земното странстване става все повече очевиден. Никой не може да стигне до залеза на живота, оставайки на два стола: всеки прави своя избор.
Света София била толкова благоразумна и благочестива, че нарекла своите дъщери с имената на най-важните християнски добродетели. Вяра, без която за човека е невъзможно да стигне до Бога; надежда, която дава сили да вървиш към Богу, да преодоляваш всички препятствия, които неминуемо се срещат по пътя; и любов, която трябва да прониква във всички добродетели, да се разтваря в целия живот на човека, ако той желае да си остане християнин. Но над всички тези добродетели (не всички разбират това, за съжаление) стои софия – разсъдителността, мъдростта. Нали всяка добродетел, без разсъдителност, може да се изопачи или да доведе до крайности. Както казват сред народа: „Застави глупака да се моли на Бога и той ще си разбие челото в пода от поклони” … То ест у човека трябва има разсъдителност. Това е дар от Бога, за който е нужно да се молим, та всичко, което вършим да ни бъде за добро, а не във вреда.
И ето днес припомняйки си житието на великите подвижници, ми се иска да пожелая на всички нас Господ да ни дарувам вяра, надежда, любов и разсъдителност, та да можем също като светите мъченици, да станем въплъщение на тези най-важни добродетели, да бъдем верни на Бога при всякакви изпитания, при тези сложни обстоятелства, които ни се изпращат днес. Нека Божията сила да укрепява всички нас на по този път. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев