Втората дума бе измислена от моя смиреност и затуй ще я поясня, че да не остане съмнение или неяснота досежно значението ѝ: български език, българоезичие, българоезиковост. Но тук ще кажа и река само за техен дял: книжовността. И долните редове би могло да носят заглавие „Православие и българокнижовност“.
Знайно: во лето 855 (852?) Господне бъдещите светци Кирил и Методий превеждат от гръцки на говора ни мил „Изборно евангелие“. Чрез това славно дело Писанието е прехвърлено в общодостъпен за народа вид. С подвига си те начеват родното преводачество. И днес то е между най-старите в целия свят. За да имаме представа колко значително е стореното от Братята, ще припомня, че според различни преценки езиците, мъртви, живи, сборно са между шест и десет хиляди. А ние като овцество изобщо не съзнаваме това величие, самоограничаваме се с постнейши изводи от порядъка, че оня превод е разбираем за простолюдието. Крайно време е, без да отричаме предходното твърдение, към него да наблягаме широкообхватно и многоповторяемо върху необоримите истини:
а) писмената ни, глаголица и кирилица, нямат езически употреби (като у елини, римляни), тоест предназначенията и приложенията им – основополагащо – са изцяло християнски.
б) и двете азбуки са измислени от православни духовници.
в) родната книжовност започва не с какво да е, а тръгва – преводом -от самото Писание и то православното.
г) първите ни словесници са завинаги, неотменимо православни.
д) българският е четвърти (след еврейски, гръцки, латински) писмен език на Православието.
е) нашият превод на Библията е сред най-ранните за човечеството: високо постижение, завоювано единствено от мъже православни.
ж) двуединната изначална книжовност, преводна и собствена, е изцяло православна: първите български прехвърлячи, писатели, поети са неотменимо православни.
з) В Конституцията стои, че Православието е традиционното ни вероизповедание. Неоспоримо вярно, поради което има яка всебългарска значимост, включая, никак на последно място, за езика нам насущний, та следва обосновано и подробно да залегне в учебници, с което ще съдейства за по-читаво, здраво национално себечувствие. Но да се огранича с оповестеното в заглавието.
Първите ни словоизкази* хвалят Господа с небес, та двойно православна е първопроходската ни книжовност: в превода и в своетворчеството. Според Писанието „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога“ (Иоан 1:1). Горното повдига въпроса мигар случайно, произволно, бие в очи нашата успоредност, позволяваща да заявя, с огромнейшо почитание пред Библията: в първокнижовността ни беше Православието, и Православието беше у Бога и Бог беше Православието. То беше в начало у книжовността. Няма ли свиша предопределеност за нас българите изключителната, съдбовна важност на описмеността за пътя ни през хилядолетията, нима това е станало без промисъл Божий? И ако вярваме – а защо не? – че той е бил и е първоналичен, сме ли днес, лично/задружно, достойни за тъй задължаващата чест? Как? С какво, щом мнозинството даже не я съзнава? Нека всинца ясно знаем и винаги помним: първите наши писмовници били са православни, също и по-късните: безспорна присъщност отреждаща единствен и неповторим принос в създаването, опазването и целокупния развой на отечествената езикописмовност, отдавна крачеща през своето второ хилядолетие. Сякаш тая безценна съзидателност, включваща обогатяването ѝ с безчет думи, изрази, похвати, образност, е малка, допълва я нещо тоже много съществено: овардването на езикочистотата ни. Четейки, аз непрестанно откривам нови за мен хубави слова, които ме изпълват с възхита и услада, подсилват моята вяра в езика ни.
Позволявам си да кажа, че това за словесна чистота е нужно да го знаят всички православни духовници, също приближени тям. А най-вече да го искрено, ревностно спазват като в говорене, писане избягват потопа с чуждоземни дошляци, навляци, излишници, за които разполагаме с тукашни съответки. Чудо голямо, ще възрази някой, дали ще употребиш тая или оная дума. Обаче народът, въз основа на вековен опит, го е мъдро преценил: малкият камък обръща колата. Сиреч тая на пръв поглед нищо и никаквост води сборно, в крайна сметка, до големи последствия: език и мислене са яко взаимообвързани и това е пределно ясно някому и от там произтича демокретенясалият/гробалясал стръвен напор за обезбългаряването на родната ни реч, ибо какъвто е твоят език, такова е и твоето мислене, управляващо твоето действие, лично и обществено. Тъй че борбата за чист български език е борба за опазване същинето, живеца на всебългарщината. Задача високоотгворна, съдбовна и в нея Православната Църква носи отговорност, откак българското Православие българува. Включая днес то следва да ратува за чиста изказност в проповеди, беседи, статии, книги, по радиа, телевизии, разговори, в кратце всякак.
Ще припомня: св. св. Кирил и Методий са полагали – по Божие вдъхновение – труд Словото Му да стига до българите разбираемо тям. Колцина от сегашните им потомци, даже висшисти, разумяват що е кохезионен и купища нему подобни дивотии, простете неточността: уродливости? Извод неизбежим: затлачването на речта ни е пряко обругаване на онова, за което са работили двамината Братя. Липсата на закон, бранещ езика ни, разобличаващото отсъствие на каквато и да било държавна езикова политика съвсем никак не са последица от низ случайности, недоглеждания, пропуски, неопитности, а тъкмо напротив: преднамерена зловредност, насочена към отбългаряване на българите. Затова на Църквата Майка и нейните служители трябва да е изрично понятно как трябва да противостоят срещу тая напаст пагубна за българолюбието и да го провеждат в езика на официални документи, лични устни, писмени изкази. Нещо повече: всеки православен трябва да си зададе въпроса аз, аз как участвам (с безразличие?), на чия страна, в тая езикова битка за българщината.
Пък моя смиреност ще завърша ето как: може да си противобожник, безбожник, малобожник, католик, протестантин, кришнаит и прочие, ала щом си българин, трябва непременно да знаеш, че не твоето вероизповедание за винаги е положило основите на твоята писмена изказност, дължиш я най-безоспорно тъкмо на Православието, което недолюбваш, отхвърляш, осмиваш, отричаш.
*На полубългарски текстове, съкратено от текстикул.