Скъпи братя и сестри! В днешният неделен ден Църквата предлага за наше назидание да си припомним и приложим към своя живот евангелския откъс, който ни разказва за изцелението на йерихонския слепец. Страданията на този човек, неговата слепота ни напомнят за някои важни моменти. На първо място, че трябва да благодарим на Бога за това, че имаме дара на здравето; за това, че можем да дойдем в Божия храм със собствените си крака и със здрав разум. И по-нататък, това чудо ни напомня за друга страшна и много разпространена болест – за духовната слепота.
Слепотата на душата се проявява тогава, когато човек не вижда Бога, не Го зачита, не смята за нужно да бъде и да живее под Неговото ръководство. Ние с вас виждаме и знаем колко хора живеят без Бога, не искат даже да мислят за Него. А нали това са хора понякога близки нам, познати, роднини, които живеят без Бога напълно спокойно, безгрижно, не чувствайки никаква необходимост и потребност от това. Отрицанието на Бога зависи от греховете на човека. Когато сърцето или душата на човека е поразена от греха, когато човек свиква с греховното състояние, тогава такава душа не вижда Бога и божествената светлина не прониква в нея.
Мнозина от нас се безпокоят и тревожат от обстоятелството, че наши познати или близки не пристъпват към Бога. В една или друга степени това засяга всеки от нас. Понеже ние, без съмнение, сме лоши християни и примерът на нашия живот не води никого никъде и не прави впечатление на никого,освен ако води до гибел. Но обръщането на нашите близки и роднини не е въпрос на нашия ум, то е въпрос на Божията милост. Ние трябва да се молим преди всичко за това Господ да докосне сърцата на близките ни хора та най-накрая да дойдат до вярата и Църквата.
Скъпи братя и сестри! Колко често духовната слепота засяга и е характерна за всеки от нас. Ние не виждаме Бога, не виждаме Неговото провидение, не виждаме следите Му в този свят. При различни обстоятелства, при световни катаклизми, катастрофи, войни, терористични актове ние недоумяваме къде е Бог, защо мълчи, защо не се намесва тези страшни обстоятелства в съвременния живот. Или човек търпи страдания, болести в своя личен живот, той също, понякога, изгубва Бога и също мисли къде е Неговата намеса, къде е Неговата помощ, подкрепа.
Когато Господ вижда готовност за носене на кръста, вижда търпението, вижда верността към Господа, тогава Той несъмнено бързо ще разкрие Своето близко присъствие до всеки от нас и ще яви Своята спасителна помощ.
Разказът за евангелския слепец ни вдъхновява и призовава никога да не униваме в житейски ситуации, а винаги да се надяваме на Бога и да не проявяваме малодушие и нетърпение, да не се отвръщаме от Бога. Нека не губим вяра в Него, защото Той е „същият вчера, и днес, и во веки”, и управлява света и на Неговият промисъл за света никой и нищо не може да попречи. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев