Днес, братя и сестри, вече е неделята след Рождество Христово, денят, когато ние с вас, четейки Светото Евангелие, възпоменахме и Йосиф, и Давид, и брата Господен Иаков – святи и праведни хора. Въобще всички дни след Рождество Христово се наричат в Църквата свети. Понеже ние, както винаги, възпоменаваме светиите. И още в това отношение, че Църквата ни призовава в тези дни да последваме светостта.
Това е много важно, защото мина постът, минаха празниците, и, може би, ние отново влязохме в обичайното русло на живота. Но всъщност съвсем невярно е така да постъпваме, защото Рождество Христово е идването в света на Спасителя. А нали Господ е направил толкова много, разрушил е устоите на смъртта, дал ни е истински живот, истината, която ние засега невинаги осезаваме, виждаме, но това е нещо, с което можем да влезем в досег, мерило, благодарение на което ние можем да видим правилния път.
Особено важно е в тези дни благоговейно, тържествено да усещаме Божието присъствие в нашия живот. А Господ присъства в сърцето на всеки от нас. Погледнете как Той ни изпълва с творчески пориви. Погледнете как Той просто ни изпълва със сили, за да живеем, действаме, обичаме. Всичко това е именно сила Божия, с която Господ преизпълва сърцата ни.
И ето днес, братя и сестри, ние трябва да се вгледаме не само в това как постъпваме през тези свети дни, но и въобще в целия наш живот. Ние трябва да проумеем, че целият ни живот трябва да се изразява в благодарение на Бога, благоговейно отношение към Него, твърда крепка вяра, доверие в Него. И днес, в светите дни, особено важно е да помним това. Сега ние сме длъжни да занесем на всички, които не могат да дойдат в храма вестта за Рождество Христово, за това, че в света е дошъл Христос,: на болните, на хората под запрещение и т. н. Малко ли такива хора има. И при всички тях ние трябва да отидем, ако не физически, то макар и сърдечно, с молитва. Ние трябва да си спомним за всички, за цялата Църква и да се молим за всеки човек. Да се постараем да подарим на всички своята любов – явно или тайно, в дълбочина. За това ни дава Господ сили, за това ни дава творчески заряд на нашите души, на нашите сърца.
Но, за съжаление, днес ми се иска да укоря всички нас, защото, въпреки наименованието на тези дни, ние не ги провеждаме свято. В храма идваме по навик, без тържествено настроение, без благоговение. Някои разговарят по време на служба. Когато свещеникът излиза да кади, разговорите се прекратяват, но после отново храмът се изпълва не с молитва, а просто с дърдорене.
Това е за нас с вас урок: защо идваме в храма? И защо сме дошли в живота? Защо сме дошли при Бога? Ние сме дошли, не за да убием времето. Ние трябва внимателно да се вгледаме в своя живот, нали той е увреден от вируса на греха. Нужно е да положим всички усилия, за да изправим себе си. Нали и Господ заради това е дошъл в този свят и пострадал.
И най-вече трябва с все сили и любов да последваме Христос. И нашата любов нека осветява всички, които ни заобикалят.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев