На осмия ден след Рождество Христово, се празнува Обрезанието на нашия Господ Иисус Христос и молитвено се прославя великият йерарх и вселенски учител – свети Василий Велики. Всяко евангелско събитие се нарича свещено, защото се е извършило заради освещението и спасението на човешкия род. Църквата възпоменава тези събития, за да възпита в нас стремеж към Бога, към истината, да ни вдъхнови за праведен живот. Нашият Спасител, според ветхозаветния закон, приел обрезание, установено за всички младенци от мъжки пол в знамение на Завета на Бога с праотеца Авраам и неговите потомци. При извършването на този обряд на Божествения Младенец било дадено името Иисус, възвестено от Архангел Гавриил още в деня на Благовещението на Пресветата Дева Мария. Името Иисус в превод означава Спасител. Според тълкованието на отците на Църквата, Господ – Творецът на Закона – приел обрезание, давайки на хората пример как следва строго да изпълняват Божествените установления. Още едно важно значение на Обрезанието Господне се съдържа в това, че показва цялата истинност на човешката природа на Христа. Неговата плът била реална, а не призрачна, както учели някои еретици. В Новия Завет обредът обрезание отстъпил място на тайнството Кръщение, чийто предобраз се явява.
Свети Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска е велик отец и учител на Църквата – живял през IV век. Изпълнявайки своето служение, той ревностно проповядвал и непрестанно се грижел за нуждите на своето паство, благодарение на което спечелил голямо уважение и любовта на народа. През 370 година свети Василий бил избран от Събора на епископите на Кесарийската катедра. В тежко за Църквата време той се проявил като пламенен защитник на православната вяра, ограждайки я от ереси със своите слова и послания. Василий Велики бил подвижник и молитвеник, автор на много богословски произведения и съставител на чина на Божествената Литургия, която до сегашно време отслужва Православната Църква. За свои заслуги пред Православната Църква свети Василий е наречен Велики и се прославя като „слава и красотата на Църквата“, „светило и око на вселената, „учител на догматите“, „палата на учеността“. В едно от своите поучения светителят ни е дал важно правило за общение с хората: „Мъдрият човек, когато яде грозде, яде сладки ягоди и остава незрелите. Така и човек добродетелен, когато вижда друг човек, обръща внимание на неговите добродетели, а човек глупав и безрасъден обръща внимание на неговите грехове“. Молитвено отбелязвайки паметта на свети Василий Велики, нека подражаваме на неговия свят живот, на неговата крепка вяра и любов към Бога, на неговата всецяла преданост на светото Православие. По примера на светителя да побързаме да станем истински изповедници на вярата Христова, истински християни не само по име, не на думи, но със самия живот.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев