Скъпи братя и сестри! Поздравявам ви с празника Богоявление! В този ден се открива учението за Света Троица. В този момент Иоан Кръстител видял Дух Свети във вид на гълъб и чул гласа на Бога-Отца, казваш: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение” (Мат. 3:17, Мк. 1:11, Лк. 3:22).
Този е денят, когато Иисус Христос излязъл на проповед. Това е денят, когато започнала проповедта на Христовото учение по света. Тази проповед продължава досега и ще върви до свършека на света. Това за нас е най-главното.
Христос започнал проповедта в този ден със смирения акт на Своето Кръщение. Той влязъл като обикновен човек във водата, за да извърши обряда на очистване. Такъв обряд съществувал преди Христа. Той съществувал у разни народи и в разни религии. Водата се считала за средство не само за физическо, но и за мистично очистване. Влизайки във водата на Иордан, Господ със Своето влизане, преди всичко, осветил самото водно естество. Той преобразил действието на кръщението, което станало действие на освещаване на водите.
Ние можем да обърнем внимание, че чинът на освещение на водата в този ден прилича на чина на кръщение на хора. Тези чинове съвпадат не точно, но на много места молитвите и ектениите си приличат. Когато човек приема свето кръщение, тогава се извършва особено тайнство, което обновява човека. Ние вярваме, че водата на кръщението е средство, в което се обновява личността на човека, умива се първородния грях, за което се молим в прошенията, от които се състои чина кръщението. И тук ние четем подобни прошения и молитви. На празника Богоявление водата се освещава по друг чин, различен от чина на малкия водосвет. Особено е отношението на Църквата към водата на Богоявление. Според църковното вярване тази вода притежава по-обширни свойства, спасителни за нас грешните.
Ние говорим, че днес се освещава цялото водно естество: в целия свят, в цялата Вселена, на най-далечните планети, на отдалечените звезди, които се намират неизвестно къде. Ние знаем, че Космосът е невероятно голям, но някъде в дълбината му има маси вода. И всичката тази вода също се освещава днес. Това знание е открито за нас. Основното знание пък за човека е в това, че човек е съпричастен на Бога и как още е съпричастен. Какви големи възможности ни дарува Господ с това приобщаване!
Ние с вас трябва да бъдем безкрайно благодарни на Бога за това, което Той прави за нас. Той ни е направил „род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина” (1 Петр. 2:9). Макар ние с вас да сме далеч от светостта, но, въпреки това, когато Църквата възгласява на литургията „Светинята е за светите!” и ни призовава към светото Причастие, ние се приобщаваме към този народ на светите.
Да ни помага Господ да решим окончателно, кои сме ние, къде отиваме? Помогни на всички ни Господи!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев