.jpg){kind=link}
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес честваме паметта на преподобни Антоний Велики, основоположника на монашеския подвиг в египетската пустиня. Ето едно от интересните събития в неговия живот. Той отишъл в пустинята, пръв от всички подвижници, за да се бори със злото, което царяло в сърцето. Той не бягал от света: той отишъл в пустинята, за да се изправи лице в лице със злото по-страшно и разрушително от това зло, което ни заобикаля в света.
И ето, в някакъв период, го връхлетели като страшна, разрушителна буря изкушения от всякакъв род; и той се борил отчаяно, борил се с всичките си сили и накрая, тези сили в него се изтощили, не само душевните, но и телесните, и той легнал на голата земя, чувствайки, че повече не може да се бори. И в този момент пред него застанал Спасителят Христос, и цялата тъмнина се разсеяла от Неговото присъствие, целият ужас отстъпил. И тогава, безсилен даже да застане пред Него и да Му се поклони, Антоний възкликнал: „Господи! Къде беше, когато аз така отчаяно се борих? Нима не можеше да ми помогнеш?”. И Спасителят му отговорил: „Аз невидимо стоях край тебе, готов да ти помогна, ако само бе се поколебала вярата ти”.
Тези думи на Спасителя са отправени към всеки от нас: всички ние стоим пред лицето или се намираме във властта на вътрешна борба: борба с тъмнината, борба със злото, борба със страха, с недоуменията, със всичко, което съставлява падналата човешка природа. И всеки от нас постоянно се моли: Господи, ела! Господи, снеми от мен това бреме! Господи, освободи ме!
Създава се впечатление, че Господ, като че ли, не се отзовава на този вик на душата; а всъщност Господ е край нас, с радост взирайки се, когато ние мъжествено, с вяра, с верност в сърцето се борим в Неговото Име, както воините се борят за своя цар, воюват за него, даже ако е нужно в тази борба да бъдат ранени, осакатени или убити.
И това е нашето човешко призвание: ако сме Христови, тогава ние сме пратени от Христос в този свят, та от Негово Име и Неговото Име да се борим и побеждаваме. Да си припомняме това всеки път, когато се окажем във властта на изкушенията, когато в нас се надига горчивина, и злоба, и страх, и ненавист, и всяка страст: ние трябва да се борим; за нас е чест и слава, че Бог ни се доверява – именно на нас немощните, нищожните – за борбата със злото в света.
И ето борбата започва не вън, не в противодействие на нашия ближен или далечен, а започва вътре в нас, в победата над себе си, в това да преодоляваме всичко, да станем стопани на своята душа, да владеем душата, и тялото, и ума, и сърцето, и волята, и живота – и всичко да отдадем в Божите ръце, за да Му служим с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила, с целия си разум, с всичко, което сме и което е у нас. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев