.jpg){kind=link}
В името на Отца, и Сина, и Светия Дух! Историята на обръщането на човека към Бога винаги предизвиква удивление. Нерядко може да се чуе, че човек, по принцип, не се променя след като още в млада възраст се е формирал неговия характер, навици, пристрастия. Навярно, житейският ще покаже, че тези думи са правдиви. Но ние, християните, вярваме в чудото. И най-голямото чудо – това е просто промяната в човека. Радикална промяна, която може да бъде изразена само при помощта на противоположностите: от тъмнина – към светилна от смърт – към живот, от дявола – към Бога, от греха – към праведносттта. И никакви психологически концепции никога няма да могат да разберат и пояснят наистина радикалната промяна в човека. Няма да могат, защото това е действие на Божията благодат, а не плод на усилията и практиките човешки.
Днешното евангелско четиво разказващо за обръщането на митаря Закхей е четиво за покаянието, за изменението, за Божествената любов и милост. Всеки човек, какъвто и да е бил и в каквото състояние се е намирал, може да се обърне. Това е нашата вяра, това е нашето упование. Господ Сам дава обещание който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън (Ин. 6:37). Никого не отпъжда от Себе си Спасителят, ако човек желае да се измени: ни митаря, ни блудницата ни отреклия се апостол. Заключителните думи от повествование за Закхей „Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото” (Лк. 19:10) се срещат също у евангелист Матей (Мат. 18:11) в изложението на притчата за заблудената овца. И ако съотнесем тази притча към историята за Закхей, тогава ще стане очевидно, че Закхей всъщност е една от тези заблудени овци, която се е върнала в духовното паство на Господа.
Братя и сестри! Евангелист Лука говори как народът видял, че Христос отишъл при Закхей, започнал да се възмущава и роптае, казвайки, че Той се е отбил при грешен човек. Колко често, хора, даже вярващи, виждайки някой подобен на Закхей в храма на служба, започват да се възмущават: знаем го ние, знаем какъв е всъщност. Може и да знаем, но какво от това? Нима история с Закхей не ни учи, че най-неприятният човек може да се измени? Нима имаме право да посочваме на Бога времето и начините за обръщане на такъв човек? Каквито и грехове да тегнат над него Всемогъщият Бог ще го приеме, ако само човек пожелае да се измени. Ние често виждаме греховете на хората, но не виждаме тяхното покаяние и затова човешкият съд е несправедлив. Да отхвърлим от себе си, братя и сестри, осъждането, никога да не роптаем и да се възмущаваме, а още повече да произнасяме присъда над човека, когото не знам защо сме счели за по-грешен от нас самите. А ако пък ни връхлети такова изкушение да осъждаме някого, да си припомним историята със Закхей. Къде са осъждащите го? Къде са роптаещите? Къде са надсмиващите се над него? А той е с Господа на слават.Всички ние следва да гледаме не на другите, а на себе си, да не пропуснем „времето за посещението ни” (Иер. 6:15) от Господа, за да не се окажем много олекотени на Неговите везни (ср. Дан. 5:27), т. е. празни и безполезни и да не бъдем изхвърлени в тъмнината (ср. Мф. 22:13). Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев