_2.jpg){kind=link}
Срещата на Богомладенеца Христос и праведния Симеон Богоприемец станала в изпълнение на свещения обичай на иудеите: в знак на освобождението от робството на греха в Египет се принасяла жертва на Господа за първородните младенци. Обичайната такава жертва били два гълъба.
Сега ние разбираме, че от Пресвета Богородица в храма се принася като жертва Самия Младенец Христос като Първороден за греховете на целия свят. Този празник ни напомня: в жертва на Богу трябва да се принесе най-доброто, помнейки, че всички наши житейски ценности са от Бога. Уви, човек не винаги е готов да се раздели с най-скъпото – може би, с времето, със спокойствието, с убежденията, с удоволствията, които така не ни се иска да жертваме заради Божиите заповеди… Всички ние трябва да прекрачим себе си, да дадем нещо, за да срещнем Бога. Ако обичаме нещо повече от Бог, ние отслабваме, ставаме управляеми. „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо” (1 Кор. 6:12).
Праведният Симеон Богоприемец и Анна Пророчица живеели в очакване на Спасителя и упование на Бога. Животът им преминал в надежда, която определяла и техния житейски път. „Защото нашето спасение е в надежда” (Рим. 8:24) – следва да помним тези думи на апостола, говорещи ни за главната основа на нашия християнски живот. Очаквайки срещата с Господа след нашия земен живот, поверявайки своя живот, своите деца на Господа, научавайки ги на Божиите заповеди, нека се молим тази среща да бъде радостна. Нека пристъпваме към Тайнствата Изповед и Причастие, нека се молим, нека обичаме Бога, нашия Творец и Подател на блага.
Подготвяйки се за Великия пост, размишлявайки за нашите несъвършенства, принасяйки жертва на Бога, желателно е всички да очакваме Христос с цялото си сърце, с цялата си сила и с цялата си душа и тогава Господ ще бъде с нас на всичките ни пътища. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев