_0.jpg){kind=link}
В имeто на Отца и Сина и Светия Дух! В днешното възкресно евангелие ние четохме притчата за талантите. За това как един господин, отпътувайки за далечна страна, повикал слугите си и им поверил своето имане. На единия той дал пет таланта, на другия два, на третия един – на всеки според по силите и заминал. А когато се върнал, поискал от слугите отчет. Узнал, че един от слугите малодушно закопал своя талант в земята вместо да го пусне в оборот и да принесе печалба, стопанинът заповядал да отнемат от него този талант, казвайки: „всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има“
Тази удивителна евангелска логика често смущава хората, отдалечени от духовния живот. Те измерват всичко с материални блага и затова им се струва, че това е огромна несправедливост. Но тази притча е за духовните блага.
Богатият човек – това е Господ. Слугите – това сме ние и на всеки от нас Господ дава някакъв талант. На всеки се дава съответно на неговите сили, затова всички таланти, всички дарования Божии са различни. Но всички си приличат в едно: те са длъжни да принесат на Господа плод . Колкото повече дарове човек е получил от Господа, толкова повече му се налага да се потруди, толкова повече добрини да стори, толкова повече да се усъвършенства за бъдещия живот. Всички наши вътрешни сили, всички наши пет чувства, дадени ни от Бога, трябва да бъдат употребени в полза на Бога и ближния. Слугата, закопал таланта в земята – това е човек, употребяващ дадените от Бога дарове само за себе си. Земята – това са чувствените удоволствия и светската суета, в които мнозина от нас заравят дадената ни от Бога благодат, вместо да я употребят за духовен подвиг и за дела на любов.
Този, който иска да спаси душата си, трябва да я погуби заради Евангелието – тези думи, четени също днес, допълват разказаната от Господа притча. Какво значи да погубиш душата си заради Евангелието? Това значи жертвено да заобичаш Бога и ближния, „целия си живот на Христа Бога да отдадем“, както се казва в ектенията. Ние сме далеч от това, но това е идеал, към който трябва да се стремим. Любовта е главният талант, обогатяващ преди всичко нас самите. Колкото повече любов отдаваме на Бога и и на ближния, толкова повече приемаме в душата даровете на благодатта. И обратното, ако ние ненавиждаме някого, ако издишваме злоба, ние вътрешно се опустошаваме. Жертвайки себе си, своите желания, своето време, своите сили, ние преумножаваме дадените ни от Бога дарове. И ние чувстваме как при това душата се изпълва с радост.
В тайнството кръщение ние получаваме от Господа скъпоценния дар на вярата и благодат, за да преумножаваме нашата вяра. Но вярата без дела е мъртва, - казва апостол Иаков и за да възрастваме във вярата, нужно е свидетелстваме за нея със своите дела. Така се проявява любовта. И ако с всички сили умножаваме тази любов, тогава в нас ще възрасте новият човек в Христа и тогава ще смогнем да принесем плод – някой стократно, някой по-малко.
Думите на господаря, казани на слугата, преумножил своите таланти, – хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си – в древност звучали примерно така: „аз ти давам свободата; отсега ти вече не си мой роб, а член на моето семейство“. В духовен пък смисъл това означава даруване на човека на Царството Небесно. Тук, на земята, Господ изпитва всички нас, следи за какво употребяваме Неговите дарове. Ако човек се окаже верен в малкото, ако той мъдро използва дадените от Бога таланти, тогава Господ му подава такива дарове, за които ухо не е слушало и които око не е виждало. Нека с всички сили да преследваме това духовно богатство. Да, това е тежък труд, и много скърби има по пътя на богатеещия в Бога, но все пак си струва да се трудим, защото Господ ни дава неимоверно повече. Нека не разпиляваме нашите таланти за дела на плътта, за дела страстни и неправедни, за да не се окажем при Второто славное Пришествие Христово бедни и голи, и низвергнати във външната тъмнина. Нека се молим Господ да ни дава сили да преумножаваме нашите духовни дарове и за в бъдеще да чуем от Господа: „елата при Мене, наследете Царството Божие, приготвено за вас от векове“. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев