_3.jpg){kind=link}
Господ казва на тези, които искат да бъдат с Него, които искат да бъдат в Неговата Църква: „Излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема"; и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери". Но колко често пристъпилият към църковната ограда вижда пред себе си непроходима стена. Понякога това е стената на неразбирането. Понякога, струва ни се, това е стената на враждебността. Понякога тази стена плаши с висотата на изискванията, а понякога отблъсква сякаш с примитивност... Но ако всички отблъсква различно, значи работата съвсем не е в стената. Същото е и с Евангелията: някои не ги считат за истински, защото те като че ли си противоречат едно на друго, а други – защото твърде са сходни.
Но особено непристъпна тази стена изглеждала във ветхозаветните времена и тук вече – по достатъчно обективна причина: тогава овците Божии били само потомците по плът на светия праведен Авраам. Но за истински желаещите да преминат тази стена и тогава тя не била непроходима.
Веднъж към Иисус Христос пристъпила езичница, хананейка и се примолила: „Помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс!” Тя повтаряла това много пъти, така че учениците не издържали на упоритото мълчание на Учителя и казали: „Отпрати я, защото вика подире ни”. Но Иисус ето как отговорил на това: „Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев”. Но тя с някаква сляпа, безумна надежда продължава да вика: „Господи, помогни ми! И тогава Господ казал още по-жестоко и безпощадно: „Не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата”.
Е, кой след такива думи не би си тръгнал унизен и смъртно обиден?.. А хананейката казва: „Да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им”. И Господ възкликнал: „о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти!”. И в същия дъщеря ѝ, за която тя дошла да моли и за която нищо не ни е известно, оздравяла. Същата тази жена в един миг преминала през стената на религиозната и национална отчужденост.
И невъзможно е да влезеш в Църквата Христова, ако напълно не осъзнаеш, че там, зад невидимата ограда са чадата Божии. Трохите са по-скъпи от съкровищата тук. И ако аз не вляза там, тогава така и ще си остана псе, никому не нужно и презирано от всички. Нека се замислим, да изпитаме себе си: бихме ли могли да издържим докрай като тази жена? И ако не, тогава може би все още не сме и влезли в кошарата на Църквата Христова, макар че видимо и да се намираме в нейната ограда.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев