_2.jpg){kind=link}
Скъпи отци, братя и сестри! Денят днес е особен– тази неделя, която на езика на църковния календар се нарича неделя месопустна. Днешното неделно четиво е станало причина тази неделя да се нарича неделя на Страшния Съд, – в Евангелието от Матея ние чухме разказа на Господа за този съд, през който ще премине всеки човек след смъртта.
Страшният Съд нерядко удържа хората от грешки, от греха. Паметта за съда помага на човека с внимание да се отнася към всичко, което той говори, което прави и даже към това, за което той мисли.
Всеки от нас ще застане пред Бога. Нито на един не ще се удаде да избяга от този съд и всеки ще получи според делата си. Това, което ние лицемерно се скривали в този живот, не ще смогнем да скрием там, пред лицето Божие. Всички ние ще бъдем открити пред Бога и всеки ще даде отговор за своите грехове.
Днешното четиво от Евангелието от Матея ни настройва на още една много важна мисъл: а как човек може да се оправдае? Нали всички ние вършим греховни постъпки – с мисли, с дела. Днешното Евангелие ни помага да разберем какво може да ни спаси, какво може да покрие нашите недостатъци, с какво можем да изкупим нашата вина. Нахранил ли си гладния? Напоил ли си жадния? Приел ли си странника? Облякъл ли си голия? Посетил ли си болния или този, който е в затвора?
А защо тази помощ, оказана на другия човек изкупва нашите грехове? Човек без любов в сърцето не може да стори това.
Мнозина могат да кажат: „А аз не чувствам любов. Е, към най-близките роднини – към баща, към майка, към брат, към сестра, към мъж, към жена, към деца, да и толкова…” Как да придобием тази любов, така че да носим добро на хората? Никакво изкуствено напрягане на волята, никакво горещо желание да заобичаме човека, никаква решимост да започнем да обичаме от понеделник или от новата година – нищо няма да помогне, няма да се получи.
Любовта идва в сърцето постепенно именно чрез добрите дела. Когато вършим добри дела на хората, те престават да бъдат за нас безразлични, престават да бъдат за нас далечни, те ни стават близки. И колкото повече вършим тези добри дела, толкова по-силна е любовта в нашето сърце, защото няма друг начин и друга възможност да възрастваме в любовта, освен да вършим тези дела, които ще ни спасят на Страшния Съд Божи.
Чрез този евангелски разказ Господ ни подготвя за съда. Целият ни живот всъщност е една подготовка. Нужно е да се подготвяме от ранно детство – нужно е да се учим на доброта и любов. Нужно е да се подготвяме и в зряла възраст. Нужно да се подготвяме в напреднала възраст и в дълбока старост. Понеже никой не знае в какъв момент ще свърши нашият живот и с какъв багаж ще застанем Божието лице.
Ето защо разказът за Страшния Съд ни се предлага в навечерието на Великия пост, за да проведем времето на поста в размишления за самите себе си, за своя живот, за своя вътрешен свят, за своята вяра, за своя живот и да се постараем да се изменим към добро. А именно покаянието е изменение към добро.
Нека Господ ни дарува сили да извървим великопостното покайно поприще, да изменим своя ум, своята воля и своите чувства, отваряйки сърцата си за Божието слово. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев