Пасха, Господня Пасха!... Христос Бог ни преведе от смърт към живот!
/Богослужебен канон на празника Възкресение Христово, песен 3/
В сравнение с безкрайността на времето човешкият живот на земята е мигновение - искрица, припламнала сред безмълвието на необятния космос. Една неповторимост на личността, която се съдържа във всеки човек, една изживяна съдба, изтъкана от горести, радости и копнежи, отминава като миг навеки и безвъзвратно от лицето на този свят. И нейната следа е тъй краткотрайна...
Има една съдбоносно пределна врата, през която неизбежно минава всеки смъртен: врата, която всеки прекрачва "гол и с цялата си индивидуалност пред Бога" (Бл. Паскал) и нищо не може да вземе със себе си от този земен свят. Врата, от която няма връщане назад, колкото и жадно човек да протяга ръце към невъзвратимото и отминалото. Това е вратата на биологичната смърт.
Тогава откъде черпим силата на неизкоренимия устрем към вечността? Откъде извира живителната енергия на стремежа към лично безсмъртие? Кой е спасителният мост от сянката на смъртта към всеутвърждаващата мощ на живота, от зловещия мрак на небитието към ликуващата светлина на битието?
Във всепобеднатата сила на вярата ни, това е истината за възкръсналия Господ Иисус Христос, Който за християнина е смисълът на света и на живота. Това е упованието в животворящата и опрощаващата любов на нашия Създател Бога, Който "толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Йоан. 3:16).
Пред лицето на неумолимата природна обусловеност се поражда и надеждата ни от факта на Христовото Възкресение, която разпръсва мрака на безверието и очертава пътя на спасението. Защото не умозрително допусканата справедливост, но благодатните струи на Божията любов, обгърнала целия човешки род, животвори чрез непостижимата тайна на доброволната кръстна Жертва на Божия Син. Човешкото естество на Богочовека не претърпява органическото разложение на биологичната обусловеност.
"Аз съм първият и последният и живият; бях мъртъв и ето, жив съм вовеки веков, амин; и имам ключовете на ада и смъртта" (Откр. 1:17,18) -- свидетелства Сам Иисус Христос.
Самият Подател на живота чрез Възкресението Си побеждава смъртта. Тя изгаря и се унищожава в божествената Му същност, за да може чрез възкръсналото човешко естество да се постави "начало на новия човек" (срв. Еф. 4:24), а животът с несъкрушима сила да възтържествува и осияе целия космос.
Великото тайнство на Боговъплъщението, на земния живот, кръстната Жертва, Възкресението и Възнесението на Божия Син носи на света вечната обнова на любовта и спасителния път на истината. Благодарение на любовта, изливаща се от Света Троица, Бог извиква с творческо Слово творението от небитие към битие. Благодарение на любовта се принася и Кръстната Жертва на въплътения Син Единороден. "Любовта е силна като смърт" (Песен на песните 8:6) -- пише в св. Библия.
Защо се прави сравнение на тези две така противоположни и взаимно отблъскващи се сили: любовта и смъртта?
Нали любовта е вик и копнеж по вечността, нали самата тя е чудният огън в пулсиращото битие на живота? А смъртта е вледеняващата сянка на небитието?
Защото ако силата на човешката любов е тъй голяма, то колко неизмеримо по-могъща е Божията любов, властваща над смъртта и животворяща цялата вселена!
Затова именно Христовото Възкресение е победа на любовта, дарувала цялата пълнота на истинското човешко съществуване.
"Пасха, Господня Пасха!... Христос Бог ни преведе от смърт към живот!"
Спасителното въздействие на Възкресението се разпространява върху цялото човечество. Възкръснал след кръстната Си смърт в цялата пълнота на човешката Си природа, Господ Иисус побеждава в тялото Си смъртта и тлението и въздига "падналия праотец Адам".
Възкресението на въплътилия се Бог Слово е тайна, непосилна за човешкия разум. Това е тайната за победата и тържеството на цялостното богочовешко психофизично единство, това е основание за безсмъртието и на всяка индивидуална душа като уникална личност. "Защото, ако мъртви не възкръсват, и Христос не е възкръснал... тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали" (I Кор. 15:16,18). Христовото Възкресение обаче поставя началото на Всеобщото възкресение на мъртвите.
Незрими са очертанията на бъдещето, невнятен е пътят на човешките съдби на земята и там - в тайнствените предели на отвъдността. Пред тайните на Божия промисъл рухват крепостните стени на ограничената разсъдъчност и елементарна логика. Тук действа безграничната мощ на чудото:
*Господ Бог влага Своя Дух в купищата скелети и те оживяват в плът и кръв, както това е описал в боговдъхновено озарение пророк Йезекиил (Йез. 37:1-14).
* Кръстът - символ на позор - чрез изкупителната жертва на Агнеца Божи се превръща в несъкрушима сила за спасение (I Кор. 1:18).
* На Голгота - в най-голямата богооставеност на света се таи потенциално най-великото утвърждаване и въздигане на падналото човечество (Марк. 15:34).
* "Сее се в тление - възкръсва в нетление; сее се в безчестие - възкръсва в слава; сее се в немощ - възкръсва в сила" (I Кор. 15:42-43).
В безнадеждността, в недрата на мрака, се поражда искра, грандиозен пожар оживотворява изправеното пред изстиване сърце на вселената и над победената стихия на злото, смъртта и разрухата възникват "ново небе и нова земя". Не като символика, но като осъществена есхатологична реалност в тях възсиява незиблемата светлина на новия Йерусалим, където "ще отрие Бог всяка сълза от очите и смърт не ще има вече" (Откр. 21:4).
Господи, да бъде Твоята воля! Да дойде Твоето царство!...