.jpg){kind=link}
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Първият ден на Страстната седмица се посвещава на възпоменанието за безплодната смоковница, която била осъдена от Господа и изсъхнала (Мат. 21:18-43).
Всяка вечер Господ напускал Йерусалим - почивал, беседвал със Своите ученици, а сутрин отново се завръщал. По пътя към Йерусалим Той минавал покрай смоковницата, т. е. смокиново дърво, и, навярно, изпитвал от сутринта естествено желание нещо да вкуси. Обаче, когато пожелал да утоли глада си, плодове на смоковницата липсвали и Господ осъдил това дърво така, че то изсъхнало.
Критически настроените комментатори, правещи забележки по повод на този евангелски текст, достигнали дотам, че обвинявали Господа в жестокост: „Как така - проповядва любов, а за нищо осъдил дървото! И така го осъдил , че то изсъхнало! Къде е тук любовта? Какви ужасни противоречия се крият в Новия Завет и как толкова хора слушат това! И не само слушат, но и приемат близко до сърцето и ума това, което в тази книга е написано!“
А нали всъщност Господ осъдил смоковницата, не защото бил гладен, а тя не Му дала възможност да вкуси храна. Господ постил четиридесет дни в пустинята – четиридесет дни и нощи Той прекарал в уединение и в пълен отказ от всякаква храна. Той осъдил смоковницата, разбира се, не защото не могъл да се нахрани от нея, а за това, че тя се явила като някакъв символ на лицемерие, на измама. Чрез смоковницата Господ осъдил лицемерието, което в това време действително поробвало съзнанието на иудеите, при това именно на тези, които били отговорни за религиозния живот на целия народ. Тъй наречените фарисеи – образовани хора, които били учители на народа, но, нерядко възлагайки бремена неудобни за носене, сами не изпълнявали това, на което учели (вж. Мф. 23:4). И Господ, осъждайки смоковницата, осъждал лицемерието на фарисеите, и не само на фарисеите, но и на всички тези, които идвали след тях.
А нима днес няма лицемерно вярващи хора? В атеистичния период такива практически няма, защото да проявяваш своята религиозност не бе безопасно. А сега защо да не продемонстрираш своята религиозност, за сетен път да не говориш за привързаността към традициите? Но ако попитате такъв човек: „А спазвате ли Великия пост? Вие въобще постите ли? И постите ли, както се полага на православен християнин?“ Ако човек е честен, той ще каже: „Не, за съжаление“, а нечестният ще говори нещо неразбираемо по този повод.
С други думи, осъждането на смоковницата – това е осъждане на лицемерието и неслучайно слушаме този разказ в самото начало на Страстната седмица, за да няма в нашите мисли и постъпки даже сянка от лицемерие. С чиста съвест, изтръгвайки всякакви остатъци от греховни мисли, ние трябва два вървим към възпоминанията за страданията на Спасителя, Неговата кръстна смърт и Неговото Възкресение. Затова и Църквата ни напомня как Господ наказал безплодната смоковница, явяваща се някакъв символ на човешкото лицемерие.
Всеки ден, особено по време на Страстната седмица, се съпровожда от много дълбоки, изпълнени с огромен духовен смисъл четива, молитвословия, но колко е важно ние с вас не просто да стоим в храме, мислейки за нещо свое, далече от молитвата и духовния живот! Нека се постараем да се вслушваме в думите, които се произнасят, особено в евангелските текстове, за да можем действително, доколкото е възможно за нас, хората слаби и ограничени, да се приобщим към Божествената мъдрост, която не само обогатява нашия разум, но и реално спасява нашите души.
Всеки ден от Страстната седмица е изпълнен с много голямо духовно съдържание. И да даде Бог, приобщавайки се към този Божествен смисъл и след това проектирайки го върху своя собствен живот, да осъзнаем доколко отстъпваме от тези духовни идеали, които Господ ни е предначертал. Осъзнавайки своята отдалеченост от Божественото предначертание, да изпросим още и още веднъж от Господа прощка за нашата слабост, за нашето нехайство, за нашето вкаменено безчувствие, за нашата неспособност не само с ума, но и със сърцето, и с душата, и цялото си същество да приемаме словото Божие и според силите си да го претворяваме в своя живот.
Поздравявам всички вас с Великиь Понеделник и желая на всички нас в душевен мир, благочестие, чистота, добри мисли и молитва да изминем предстоящите святи дни на Страстната седмица. Господ два пази всички вас.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев