.jpg){kind=link}
Всяка година, век след век, на Страстния петък свещениците изнасят в центъра на православните храмове особена икона. Това е светата Плащаница. В храмовете тя е представена като трагично, но благообразно изображение.
Но ние разбираме, че всъщност пред нас е образът на страшно изтерзаното, окървавено, обезобразено с цялата възможна сатанинска и човешка злоба земно тяло на Богочовека.
С буквална точност този образ е описан в църковния канон, който се чете днес. Пред нас е иконата на „самотния, гол и изпонаранен мъртвец“.
Светата Църква повелява в този ден всички ние, православните християни, да застанем пред тази икона. И ни пита: „Ще Го разпознаете ли?“
Ще разпознаете ли в този самотен, гол и изпонарарен Мъртвец Всемогъщия Бог, своя Създател?
Ще разпознаете ли своя Спасител, дошъл в нашия свят, безвъзвратно заплетен в съдбовни грешки и ужасяващи злодеяния? Спасителят, дошъл само с една цел: да ни избави от неминуемите и смъртоносни последствия от нашите престъпления, от безчисленото и чудовищно зло, което всички ние сме привнесли в прекрасния Божи свят.
Ще узнаете ли вие в Него Този, към Когото са отправени всички ваши най-съкровени надежди и упования, свързани и с този живот и с живота в бъдещия век? Ще узнаете ли вие в този Изранен, Поруган и Унижен Този, Комуто въздигаме прекрасни храмове, към Когото отправяме нашите молитви, Този, Който „насища с блага“ нашите желания?
Ще разпознаете ли в тази наистина страшна икона Този, към Когото прибягваме с молба за опрощение на греховете, Този, Който всеки път милостивно ги умива със Своята кръв?
Ще разпознаем ли в този изпонаранен мъртвец Този, към Когото отправяме просби да ни дарува наистина безценен Божествен дар - Царството Небесно, пълно с щастие, радост, свят, в който вече никога няма да има страдания – такива, каквито са отобразени на тази икона? И Той ни дарува Своето Царство. На цена, която виждаме пред себе си.
И накрая – ще разпознаем ли тези рани?
Непостижим е за нас Богочовекът! Но много постижими са тези рани, причинили Му смърт. Те са ни добре известни и познати. Това са нашите грехове. Това са безжалостните към Бога и хората безсрамни престъпления на нашите самовластни страсти пред светата правда Божия.
И още – кого ще разпознаем в самите себе си, предстоейки пред тази икона? Сега, когато в края на Великия пост Светата Църква ни повелява да застанем пред Светата Плащаница?
Всеки път, влизайки в храма, ние се изправяме пред Божия съд. За това ни предупреждава Църквата в самото начало на подготовката за Великия пост - с притчата за митаря и фарисея: двама, влизайки в храма, се изправили всъщност пред Божия съд.
Какви са принесените от нас плодове на сегашната света Четиридесетница? Това ще стане ясно, когато пристъпим и се поклоним на образа на „изоставения, голия и наранения“. В тези святи мигове нашата душа в своите изтънчени мисли и усещания или следвайки фарисея ще въздаде наистина фарисейска, лъжлива в своето горделиво самооправдание хвала на Бога: „Боже, благодаря Ти, че не съм участвал в това ужасно престъпление, извършено над Тебе от първосвещениците, книжниците, Пилат и римските воини!“ Или както митаря, „не смееше дори да подигне очи към небето“ (Лк. 18:14.), макар и стоейки пред въплътеното Небе, поругания, изпонаранен, оплюван Христос, ние само ще дръзнем да произнесем: „Боже, бъди милостив към мене грешника…“. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев