Когато на такива велики светии като Георгий Победоносец, великомъченица Варвара, Пантелеймон Целителя и др. предлагали да избират между изкусни оръдия за изтезания и прекрасна кариера (нали мнозина светци били от знатен произход, приближени до властта), тогава те правели избор от светска гледна точка зрения нерационален: те заради вярата отивали на страшни мъчения и в края на краищата отдавали своя живот за Господа.
Но от духовна, църковна гледна точка това бил рационален, най-важният избор в техния живот.
Как човек възприема техния подвиг зависи от това с какви очи той гледа на себе си и на света.
За това, че техният избор бил правилен ни говори и нашият разум, и историята на Църквата. И за това ще ни каже вечността: ако Господ ни сподоби да бъдем във вечността, тогава там те ще бъдат най-близко до Бога. Нали в Апокалипсиса е написано, че край престола на Агнеца Божи, най-близко до него, се намират мъчениците - тези, които са потвърдили своята вяра със самия живот.
Доколкото ние сме немощни, Господ не изисква от нас да потвърждаваме своята вяра с кръв, но ние живеем в условия, когато трябва я изповядваме. Всеки от нас на своето място знае колко тежко сега е да останеш християнин, верен на принципите на своята вяра. Макар да не правим нищо лошо, да не предявяваме към никого никакви претенции, от всички страни на нас се опълчват хора, в много отношения на нас, вярващите в истинската Православна Църква, Която носи своята мисия в нашето общество в това тежко време, ни се вменява вина.
Ние не трябва да дразним другите хора, опитвайки се да им натрапим своята вяра. Ние трябва да засвидетелстваме истината със своя живот, а ако ни помолят – тогава и със слово. Ако ни попитат, ние трябва, без да лукавстваме, без да заобикаляме въпроса, направо да отговорим, да обясним как вярваме и как мислим съгласно нашата вяра.
Християнинът винаги е под прицел. И когато се повдига въпроса за избора, ако ние сме християни, сме длъжни да станем изповедници. И така, когато изповядваме Бога със своя живот, а не само със своето слово, там, където Господ ни е поставил – ето това е изповедничество.
Затова, братя и сестри, нека се радваме, ако Господ ни сподоби макар и малко да Го изповядваме в своя живот и да претърпим за Него. И нека не се смущаваме и никого да не осъждаме, защото хората, изправящи се срещу Бога и Неговата Църква, действат така, доколкото техният разум е помрачен от греха и те не знаят къде е дясно и къде ляво, къде е истината и къде лъжата. Те постъпват рационално, съгласно техният мироглед в този свят. Ние пък трябва за постъпваме по дух и по вяра и с любов и великодушие да се отнасяме към тези хора и към никого да не таим зло в сърцето си.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев