Отбелязването на днешния празник ни помага не просто да си припомним църковната история, но и да извлечем от нея добри примери за подражание. Възможно е някои да недоумяват: нима можем да подражаваме на императорите? Но в Православието ненапразно се подчертава равенството на всички в главното – всеки от нас е еднакво ценен в очите на Небесния Отец. Господ се нуждае от всички Свои чада. Всеки човек и в земния живот, и в небесния трябва да заеме определено, приготвено само за него място.
Император Константин имал огромна власт над хората. Но той търсел не това, което ще укрепи неговото „аз“, неговата власт, а се стремил към мир в империята, към това, щото неговите поданици да се въцърковяват, да възлюбят Христа. Константин се отнасял към дадената му огромна власт като към свое служение. Той бил уверен: властта му е дадена от Бога, та с нейна помощ да прославя Небесния Отец. Именно на това император Константин посветил целия си живот. Ето на какво всички ние можем от него да се поучим.
Необходимо е също така да помним, че император Константин и царица Елена много сили и внимание отделяли на възпитанието на своите поданици в духа на християнството. Те се наричат равноапостолни, макар и да не са тръгнали да проповядват по езическите земи. На тях се удало да обърнат в християнската вяра стотици хиляди хора само със силата на примера на своя благочестив живот. В какво било главното достойнство на тези мъдри управници? В това, че много внимателно се отнасяли към Божията воля и не тръгвали против нея, а постъпвали съобразно с нея. Мнозина ли от нас могат да кажат за себе си същото?
Император Константин съзидал множество православни храмове, но той се грижел не само за тяхното външно устройство. Главна негова грижа била вътрешното устройство на Църквата. Обаче най-важният труд през целия живот на император Константин бил съзиждането храма на неговата душа. Подвиг на целия му живот и най-достоен негов резултат станало светото кръщение, прието от император Константин. Не трябва ли и ние с вас да се отнасяме така към нашата вяра – не като нещо, получено даром, а като към най-велика ценност?
Нека молим Небесния Отец да ни помага, макар и малко, да се уподобим на светите равноапостолни Константин и Елена.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев