_4.jpg){kind=link}
Особеността на изцеления от Господ Иисус разслаблен, т.е. парализиран човек, е лежащото в неговата основа милосърдие на Христа. Обикновено Спасителят извършвал някакво чудо или знамение, за да подбуди хората към вярата, след което произнасял проповед. Но в дадения случай Той изцелява страдалеца и тутакси се скрива в тълпата, без да произнесе никакво поучение. Христос дарува здраве на разслабления, за да яви Своята неизказана милост. Символично е, че това става в мястото, наричано „Витезда“, което се превежда както „Дом на милостта, на милосърдната любов“.
Важно е и това, че в контекста на даденото събитие Господ посочва греха като причина за бедите и нещастията на човека: „ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо“ (Ин. 5:14). Колко често забравяме за тази пряка зависимост между греха и нещастието.
А нали, в действителност, именно грехът, при това не само тежкият, но и този, който ни изглежда „незначителен“, води до неуредици в нашия живот. Неспособността или нежеланието да разберем това ни създава още големи проблеми: гордостта заслонява духовния взор, човек счита, че е прав във всичко и се търкаля по нанадолнището...
Подобно на евангелския разслаблен, Христос е готов да изцели нашата страдаща душа, за което от нас се изисква покаяние и желание да се изправим. Нека молим Господа да яви и на нас, недостойните, Своята велика и богата милост, духовна радост и утешение.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев