В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри, сърдечно ви поздравявам с празника! Успение Богородично, може би, е един от най-тихите, скромни и в същото време величествени празници. И даже самото название ни говори за тишина и благоговение. Божията Майка оставя хората на земята и се преселва в небесните обители, съединява се със Своя Син. И ние в сърцата си се чувстваме сираци. Но Богородица продължава да се застъпва за нас пред Христос и ние усещаме това.
Божията Майка никога и никого от нас не осъжда, не ни напомня прегрешенията. В нейно лице ние намираме Утешителка, Застъпница. В Евангелието за Богородица се говори съвсем малко. Ние четем диалозите на Христос с апостолите, а Божията Майка е на заден план, не се вижда и не се чува. Налага се усещането, че Христос преднамерено избягвал нейната публичност. Когато Богородица, заедно с Неговите братя, се оказала близо до дома, в който проповядвал Христос, Спасителят изрекъл думи, на пръв поглед даже груби: „Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват“.
От Дева Мария останало само едно наставление. Както помните, Христос бил на сватба в Кана Галилейска и там се свършило виното. На Изток към виното имало особено отношение – то било не просто напитка, но символ на благополучие, слава, стабилност. Христос твори чудо – претворява водата във вино. А Божията Майка казва на служителите и на организатора на сватбения пир: „Всичко каквото ви каже моя Син, направете го“. Това просто, но много дълбоко поучение е, че целият живот на човека се състои в това да изпълнява волята на Христос.
Ние често не се замисляме колко сложно е това. Струва ни се, че вярата – това е набор от действия, постъпки, правила. В храма човек търси шаблон, по който би било възможно да се живее. Но оказва се, че християнският живот е много по-сложен. Това е съвкупност от стремежи, това е постоянна работа над себе си, това е самопринуда към изпълнение на заповедите. Всеки от нас трябва да се вслушва в своето сърце и да слуша гласът Божи. Не думите на собственото тщеславие, гордост, надменност, изключителност, значимост, но кротките и прости слова на Христос.
Самата Божията Майка изпълнява това. Тя слага всяка дума на Своя Син в сърцето си. За това ни разказва евангелист Лука. И първата дума е вестта от стареца Симеон в йерусалимския храм за страданията на Христос. Той казва, че Христос е дошъл за падане и ставане на мнозина. Той ще стане Този, Който ще раздели хората на вярващи и невярващи.
Образът на Пресветата Дева, нейните трудове, подвиг, тиха молитва са пример за всеки от нас. И празникът Успение на Божията Майка – това е тиха радост в сърцето на човека, стремеж към Христа. Пътят към него преминава през молитвата и застъпничеството на Пресветата Дева.
Поздравявайки всички вас с този прекрасен празник, искам да пожелая тази любов и радост винаги да пребивават в нашите сърца, та въпреки всякакви трудности, притеснения, изкушения, да помним, че Богородица винаги е край нас.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев