В името на Отца и Сина и Светия Дух! Прочетеното зачало от евангелието от Матея разказва как Господ Иисус Христос наситил пет хиляди човека. За това чудо разказват всичките четирима евангелиста (Мат. 14:14-23; Мк. 6:34-46; Лк. 9:11-17; Ин. 6:3-15).
Ние чухме, че от малкото количество хлябове било нахранено огромно множество хора и даже още останало. Така е и в Евхаристията, Господ дава Своята Плът и Кръв под вид на хляб и вино, и много хора се насищат с тази храна на безсмъртието. Останалото количество храна (Мат. 14:20) показва, че благодатта, която е у Христос, винаги се дава с излишък. И както останало от тази телесна храна, така и Божествената храна, лекарството от греха, светата Евхаристия, винаги в изобилие ще се преподнася на тези, които идват. И както Господ благословя и дава хляб на апостолите, а те – на хората, така и в Евхаристията - Господ извършва Евхаристията, дава я чрез ръцете на свещенослужителите на всички, които желаят да я вкусят. И така, Господ и чрез телесната храна, и чрез духовната ни се явява като Бог Благ: „Вкусете и ще видите колко благ е Господ!“ (Пс. 33:9), – провъзгласява пророкът.
Обаче, за да бъдем достойни за Хляба на Живота ни е нужно отначало да се научим да приемаме с благодарение най-обикновена ежедневна храна.
Скъпи братя и сестри! Ние трябва да се научим бъдем християни в прости, ежедневни, битови ситуации. Колко често ние църковните хора мислим, че истинското християнство е да станеш мъченик или изповедник, пустинник или затворник, а във всекидневния живота каква ти там святост? Но в такива мисли, безусловно неверни, ние вместваме идеала за християнски живот някъде далеко от нас географски, хронологически, ситуативно. Ние самите смятаме, че някога, по-късно, в такава ситуация и при такива обстоятелства бихме могли да проявим себе си като истински християни. Но нима да бъдеш добродетелен християнин в ежедневната рутина е дело просто? Нима това не изисква постоянно духовно напрежение, търпение и разсъдителност?
Всеки ден ние се обръщаме към Бога с думите „Отче наш… насъщния ни хляб да ни днес“. Ние не казваме дай ни по-късно, дай някога, но казваме „днес“, т. е. сега, днес, в този ден. Ние в тази молитва молим за хляба като храна и за Хляба на Живота като за храна духовна. Ако казваме на Господа подай сега, то нима не трябва да осъзнаем, че и нашият живот като благодарение на Бога трябва да бъде праведен също ето сега, в този ден.
Добродетелта се ражда и трябва да се развива във всички моменти от нашия живот, във всички ситуации. Не може човек проявяващ лошите черти на своя характер при потребление на проста храна да бъде достоен да вкуси Евхаристийния хляб. Човек, който не се е научил да казва „благодаря“ на тези, които са с него всеки ден: у дома, на работата, наоколо, не може да се научи да благодари на Бога. И не може този, които не се научил на търпение и кротост в ежедневното общуване, да ги прояви в дни на изпитания.
Голямата добродетел израства от малката и великите подвизи израстват от малките ежедневни прояви на християнски живот. Да бъдеш праведен християнин всеки ден, във всяка ситуация, във всяко обкръжение, с всякакви хора - ето идеалът за християнски живот, който трябва да бъде от нас реализиран.
Да поблагодарим на Господа, любящия и милосърдния, даващ ни всеки ден телесна и духовна храна, въпреки че ние така немарливо се учим да бъдем всеки ден Негови последователи не само по име, но и по живот. Амин!
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев