Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце“ (Мат. 11:29).
Братя и сестри! Ние не преставаме да се удивляваме, говорейки за Божиите угодници: „Откъде те са черпили сили и дръзновение? Как са преодолявали своите немощи и препятствията, които се изпречвали на пътя им? Кой ги подкрепял и ободрявал?“ И отговор на този въпрос може да намерим в утринното евангелско четиво, което се чете на днешния ден, когато отбелязваме пренасянето на мощите на свети благоверен княз Александър Невски от гр. Владимир в столицата Петербург. Този велик княз и пълководец в края на живота си, съзнавайки, че всичко е суета и че, човек с нищо не може да се оправдае пред Бога, решава да остави своето княжеско достойнство и положение, приема монашески постриг и прекарва остатъка от дните си в молитва и покаяние. Стотина години след неговата смърт му мощите били намерени нетленни.
Защо е почитан толкова свети Александър Невски? Именно този неголям откъс от Евангелието, което се чете на утренята, предлага на нашето внимание и посочва най-важното, което притежавал светият княз и защо той бил приет в сонма на светците. Думите от Евангелието са удивителни: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце“ (Мат. 11:28-29). Така говори Бог на хората. Той говори за Себе Си не като страшен пълководец, не като за мъдър управник, притежаващ абсолютна власт и сила. Той казва за Себе Си, че е кротък и смирен по сърце. Бог е кротък. Най-великата сила има за своя най-важна характеристика кротостта и смирението. Светият благоверен княз станал свят, защото бил кротък и смирен по сърце.
Кротостта – това е способност да постесниш своето собствено „аз“. Защитавайки своя егоизъм, ние сме готови на всичко – на вражда, дори на кръвопролитие. Свети Александър Невски не бил такъв. Възпитан в православната вяра от детство, той бил кротък княз, той отстъпил своето сърце на Бога, по Закона Божи сверявал своите мисли, постъпки и дела. Ако ти се поставяш под съда Божи - не ще използваш атрибутите на властта, за да докажеш своята значимост, няма да се опираш на човешките представи за властта, свързани с лъжовно разбиране за величието и силата.
Кротостта и смирението не попречили на светия благоверен княз да отстоява правото на съществуване на своята страна в Златната Орда със силата на своя ум и да я защитава с меч в ръка на бреговете на Нева. Това означава, че смирението не е синоним на слабост и страхливост. Под християнско смирение се разбира съзнанието за собствената греховност. Това е способността да отстъпиш централното място в живота си на Бога.
Свети Александър Невски проявил смирение в отношенията си с надменната и преситена от победи монголска Орда. Хан Батий пратил да кажат на княза: „Бог покори за Мене много народи: ти ли единствен не искаш да се покориш на моята власт?“ Виждайки в случилото се Божие допущение и наказание за греховете на междуособната княжеска вражда, свети Александър решил да признае старшинството на хана, не желаейки да подлага отечеството си на ужасите на още една война. Той не се поколебал да смири себе си пред Ордата, за да предотврати разорението и гибелта на страната си.
Кротостта и смирението са най-великата сила, която помага не само да се управлява света по Божия закон, но и помага на човека да намери покой, а заедно с покоя - и здраве. От какво боледуват днес най-вече хората? От стрес, от нервно пренапрежение. Ако търсим причината за тези стресови ситуации - източник на всичко това е грехът, защото без грехът не би имало и болести. Съвременният свят, днешното човешко общество ясно ни посочват тази връзка - между болестта, неблагополучието и греха.
Църквата е общност, която изцелява хората. Светите угодници са пример за духовно здраве, което се придобива с победата на човека над собствения му неспокоен дух. Господ да ни помага, взирайки се в кротките ликове на Божиите угодници, да осъзнаем голямата и вечна правда: „Дойдете при Мене и поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:29). Амин.
Авторизиран превод: Иконом Йоан Карамихалев