В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри! Всички помнят израза за здравото тяло и здравия дух. Ето, духовното оздравяване на тялото и душата е възможно благодарение на поста и молитва. Постът учи тялото на въздържание и следователно, помага за побеждаване на плътските страсти: „Въздържанието връзва нозете на плътските страсти” - казва преп. Йоан Лествичник. Молитвата, казва преп. Йоан Лествичник, е „пребиваване и съединение на човека с Бога”. Преп Максим Изповедник пише, че молитвата очиства ума, прави го светъл и го научава на безстрастен поглед към нещата от този свят. И по такъв начин, молитвата изцелява ума. Има такъв израз: „празният ум е ковачница на дявола”. Демоните винаги имат възможност да владеят човека, когато го виждат незает с молитви, богомислие, добродетели. Такъв човек за тях е място приготвено и открито. В този смисъл прекрасно говори за поста и молитвата свети Теофан Затворник, сравнявайки поста и молитва с външна и вътрешна ограда, през която „поднебеснитге духове на злобата” (Еф. 6:12) не могат да проникнат и да овладеят нито душата, нито тялото.
В днешното Евангелие има и такива думи за бесноватия отрок: „често пада в огън и често във вода”. Този израз свидетелства за крайности. Демонът хвърлял отрока в противоположни състояния, та максимално да му навреди, повреди и унизи. Но освен това, огънят и водата, като две крайни противоположности, сочат за непостоянство. Колко често сме непостоянни, хвърляме се от крайност в крайност. Отначало ни завладява едно, след известно време - друго. Увличаме се ту по това, ту по онова. Първо се възхищаваме на някого, а след секунда вече изпитваме отвращение. И това не се отнася само до светските неща. Н
ашата природа проявява пагубния навик на непостоянството и в духовната сфера. Ту се товарим с непосилни за нас молитвени правила, ту ни мързи даже преди ядене да се помолим; ту сме готови да постим като древните подвижници, ту търсим за себе си оправдание за отслабване на поста, което всъщност вече не е отслабване, а едва ли не премахване на поста. Както казва народната мъдрост, ту сме твърде свети, ту сме твърде грешни.
За да постигнем в нещо резултат е нужно постоянство. За тази необходимост от постоянство в духовните дела говорят множество свети отци. За добродетелния живот е необходимо да придобием навик за постоянната отдаденост на молитвата и на изпълнението на заповедите. Непостоянството, в крайна сметка, довежда до крушение във вярата и даже до предателство и богоотричане (ср. Мк. 4:17). Тези пък, „които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие” (Рим. 2:7) получават Живот Вечен.
Нека, скъпи братя и сестри, избягвайки всякакви крайности, да вървим по златния, средния път, придобивайки навик за постоянно вършене на добро, та и ние да пребъдем „съвършени и изпълнени с всяка воля Божия” (Кол. 4:12), Комуто подобава слава во веки веков. Амин!
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев