В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес възпоменаваме събитие, станало преди много столетия, когато бил намерен и издигнат над главите на всички същия този кръст, на който бил разпнат Господ. Това е събитие историческо и едновременно вън от историята, защото било показано оръдието на нашето спасение – животворящия Кръст.
Защо той е животворящ? Понеже за всеки, който пристъпва към него, той става Източник на живот. За нас той, за съжаление, е просто оръдие на смъртта, на който бил убит Христос, – и нищо повече. Но Църквата, християните, никога не са мислели така. Те винаги се отнасяли към Кръста като към Източник на живота и затова осенявали себе си с кръстното знамение; затова започнали да носят на гърдите си кръст; затова кръстът станал символ, съпровождащ християнството, украсяващ всички храмове, – всичко, което принадлежи на Бога.
Понеже Кръстът станал Източник на живота, а не оръдие за смъртно наказание, тъй като на него пролял Своята Кръв Христос. Именно затова християните търсели този Кръст, намерили го и го издигнали над главите на всички, та всеки да може не само да си припомни, не само да осъзнае, че действително Христос някога умрял на кръста, но и, докоснали се до Кръста, да смогнат да усетят неговата животворяща сила. Понеже както казваме в тропара: „Кръстът е пазител на цялата вселена; Кръстът е красота на Църквата; Кръстът е поражение за демоните; Кръстът е животворящ“.
Христос казват, разкривайки тайната на Своя Кръст на хората: „Кога Аз бъда издигнат, всички ще привлека към Себе Си” – т. е., Той подразбира от каква смърт ще умре. И ние, виждайки на кръста разпнатия Христос, виждаме и Неговите разтворени обятия; ние виждаме, че Той ни очаква, приема ни, за да ни прегърне. Да, тези обятия са кървави, и ние се докосваме до Неговия Кръст, приемайки Неговата Кръв и Неговото Тяло, когато се причастяваме, но това е прегръдката, с която Той ни покрива и приютява; скрива, очиства, освещава, изцелява, дава ни живот. Много често хората, напълно забравили за това какво представлява християнството, мислят: „Е, аз съм грешник, как ще дойда при Христос?” Но само грешник може да дойде при Христос. На безгрешния Той не е нужен.
Ако безгрешният човек се надява на своите добродетели, грешния човек не се надява на това. Той идва при Христос именно защото на нищо не се надява, защото раните на Христос изцеляват неговите собствени греховни рани, Кръвта на Христа очиства неговия грях, Неговите страдания го примиряват с Бога. Вън от Кръста не ще намери спасение никъде. Добродетелният човек идва в Църквата и казва: „Ето моите добродетели, Господи! Виждаш ли как съм се трудил, виждаш ли как съм постил, как съм се молил, колко много добри дела съм сторил. Виждаш ли колко съм добър? Ти просто си длъжен да ме приемеш!” И той минава покрай Кръста. Не му е нужен Кръст, не му е нужен Христос: а и за какво? Той и така, струва му се, може да пристъпи към Бога, към Христа.
Затова и фарисеите, които се гордеели със своята праведност, мислели, че Христос не им е нужен, а се оказали лишени от живот. А грешния човек не се надява на нищо, и в Кръста той вижда своята единствена надежда, единствена отрада, единствена възможност, вярвайки, че Христос е нашето изкупление, нашето примирение с Бога, очистване на нашите грехове, освещение на нашите души. И затова той идва при Него, и за него няма друг път към Бога, освен чрез Кръста, или чрез Христа, и затова у нас в храмовете има толкова много кръстни Разпятия. Хората знаят: вън от този Кръст няма спасение. Всеки, който идва и с вяра се докосва до Неговите рани, получава изцеление веднага си тръгва утешен и изцелен, и затова в древността хората, преживели това, нарекли Кръста животворящ.
И нека Кръстът, пазител на цялата вселена, като знамение вечно и несъкрушимо, се издига не само над куполите на нашите църкви, но над цялата ни страна. И, докато страната живее под знака на Кръста, този Кръст, излъчвайки своята животворяща сила върху всеки, живеещ в тази страна, и ние, пазени от Бога и Христос, Неговия Син, ще живеем мирно, ще живеем радостно, ще живеем с надежда. И нека това продължава колко е възможно по-дълго. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев