В името на Отца и Сина, и Светия Дух! В днешното евангелско четиво ние с вас чухме, братя и сестри, за това как рибарите се трудели ден и нощ и не хванали риба. Всички техни трудове били напразни. И ето след такъв неудачен улов те извадили мрежите и започнали да ги чистят от черупки и водорасли. В това време Господ Иисус Христос стоял недалеч от брега и проповядвал Своето Божествено учение на народа, който се бил събрал край брега. Хората притискали Христос, защото всички желаели да чуят Неговото Божествено слово. Той казал на Симон: „Отплавай недалеч от брега, за да Ми е по-удобно от лодката да поучавам хората“. След това Господ влязъл в лодката на Симон и поучавал народа. След края на проповедта Христос се обърнал към Симон Петър и казал: „Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата“ (Лк. 5:4–5). И когато те по Божието благословение хвърлили мрежите, хванали голямо множество риба, така мрежите се раздирали от тежестта.
Това било явно чудо, защото рибарите се трудили в благоприятно за улов време и нищо не хванали, а през деня, когато вече не можело да се лови риба, мрежите се напълнили догоре. Разбира се, това чудо превишавало човешкия разум, превишавало човешките сили, то било свръхестествено чудо Божие.
Видял това, Симон Петър изпаднал в ужас и казал: „Господи, иди си от мен, защото съм грешен човек“. И всички, които били там ги, обзел страх и трепет от това голямо множество хванати риби. Но Христос казал: „Не бой се; отсега ще ловиш човеци“ (Лк. 5:10).
Това означавало, че както сега Петър изважда мрежа с риба от морските дълбини, така и в бъдеще, като стане апостол, със своята проповед Петър ще изважда човешките души от дълбините на греха, от бездната на греха и ще ги улавя за Царството Божие, тоест ще ги освобождава от мрежите на лукавия и неговите козни. Ето за това с тези думи Господ призовава Божия апостол Симон Петър.
Да обърнем внимание, братя и сестри, че когато Господ не бил още дошъл и те се трудили сами, без помощта Божия, техният труд бил напразен. А когато Господ влязъл в лодката им, тогава те хванали огромно количество риба. Първият път те се трудили без Божията помощ, а вторият път – резултатът от Божията помощ бил налице.
Често се случва, че човек се труди, мъчи се, но нищо не се получава, защото това дело се върши без Божие благословение и без помощта Божия. Господ Сам е казал: „Без Мене не можете да вършите нищо“ (Ин. 15:5). Този закон, братя и сестри, действа в нашия свят до ден днешен, навсякъде и във всичко. Без Господа ние действително не можем да вършим нищо добро. Както клонка, която е отчупена от дървото и лишена от основния източник на живот, не може не само да принася плод, но и сама изсъхва и губи в себе си живот, така и хората. Ако човек няма живо общение с Бога, той не може да принася плодове на правда, имащи цена за вечния живот. Макар и делата на такива хора понякога да биват добри, но всъщност само външно са добри, а по съществото си са недоброкачествени.
Както дивата горска ябълка на вид е прекрасна, но, ако я опиташ, се оказва кисела и безвкусна, от такъв род се оказват и нашите добри дела, които вършим с тщеславие, с превъзнасяне, с цел хорска похвала. Такива дела само на вид са добри, а всъщност не са такива.
Затова, братя и сестри, нека започваме всяко дело с Божие благословение и да вършим с помощта Божия. И тогава делата ни ще спорят, ще ни бъдат за полза и ще принасят обилни плодове. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев