Днес евангелското четиво бе посветено на възкресяването на сина на наинската вдовица (Лк.7:11-16). Това е добре известното повествование за това как Господ по пътя си срещнал погребална процесия. Умрелият бил единствен син на вдовицата и Господ, като се смилил над майката и над всички тези, които дълбоко й състрадавали, възкресява юношата.
Възкресяването на мъртвеца е събитие съвършено невероятно. Когато нещо подобно се случва в наше време, учените твърдят, че никаква смърт не е имало, а летаргически сън, дълбок припадък или още нещо. Но нали в Наин смъртта била реална и човекът останал мъртъв дотолкова дълго, че вече нямало никаква възможност отново да заработят вътрешните органи, да се обновят клетките, да се възстанови мозъкът. Обаче Господ действително възвръща умрелия към живот. Той отново организира човешкото естество, така че то да стане жизнеспособно. То ест станало най-великото чудо, и, разбира се, то не могло да не порази тези, които го видели. Мнозина повярвали, но имало, навярно, и такива, които повдигали рамене и казвали, че е станало нещо неразбираемо, че той, може, съвсем и да не е бил мъртъв, и намирали за себе си множество обяснения - просто защото не могли да приемат, че станалото било действие на Божествената сила.
Но нали нещо подобно става и сега. А ако някой каже, че в днешно време няма чудеса, нали, навярно, всеки свещеник в своя живот, на изповед или в беседа с вярващи, е слушал за необичайни събития в техния живот, които може да се нарекат чудо. И на мен ми се е случвало да се срещам с такива хора, и аз пазя в паметта си тези разкази, при това не е имало никакво съмнение в това, че човек разумен, трезв, образован, лишен от каквото и да е свръхмистично отношение към живота, казва истината и с него действително е станало чудо, макар, разбира се, не толкова явно, както със сина на наинската вдовица.
Господ със Своята сила върши чудеса. Може би, не толкова радикални, както в случая с наинската вдовица, но те се случват в нашия живот. Друго нещо е, че ние поради незнание, забрава или вкаменено безчувствие сме неспособни да възприемем сериозно това. Ние непременно започваме нещо да си обясняваме по такъв начин, че да изключим пряко вмешателство на Бога в нашия живот. Но ако не си обясняваме с някакви псевдоаргументи особените събития в нашия живот, тогава ще видим Божията намеса в живота на всеки от нас.
Господ присъства в живота на всеки, но в живота на един - по-радикално, по-зримо, а в живота на друг - с леко съприкосновение. От какво зависи тома? Това зависи от самия човек, от това как той се отнася към Бога. Ако човек вярва в Бога, ако той призовава Неговото име, ако е способен да отличава Неговите действия, Неговото присъствие в своя живот, тогава Господ извършва действия, с които още повече укрепява вярата му. Но ако човек обяснява нещо удивително в своя живот със стечение на обстоятелствата, с някаква външна сила, без да се замисля, че зад всичко това стои Господ, тогава Господ няма да навлезе в живота му и да го привлече към вярата. Понеже вярата е дело доброволно, Бог никого не привлича към Себе Си насила. Това не значи, че Господ не насочва към нас Своята сила, но Той я насочва само в отговор на нашата вяра и на нашата молитва. А ако ние вярваме в Господа, ако се обръщаме към Него, тогава Той чува нашата молитва, и, мисля, че мнозина от тук присъстващите днес ще кажат: „Точно така и стана някога в моя живот“.
Това, за което днес говорим, учени и богослови наричат религиозен опит, т. е. реален опит на съприкосновение с другия свят, с другото битие, с Господа, с Неговата благодат, с Неговата сила. Но за да идентифицираме тези удивителни събития в нашия живот именно така, а не иначе, та те да ни помагат да укрепваме във вярата, ние трябва да имаме тази вяра. Понеже, както е казано в Словото Божие, „в лукава душа няма да влезе премъдрост и няма да обитава в тяло, което робува на греха“ (Прем. 1:4). Душата не трябва да бъде лукава и грехът не трябва да господства в нас, ето тогава ще ни бъде открито присъствието на Господа Спасителя, Промислителя и любящия Отец в нашия живот.
И нека не само евангелските четива за възкресяване на мъртъвци в миналото или разказите за невероятни събития в днешно време да укрепяват нашата вяра, но и нашият собствен духовен опит от съприкосновението със Спасителя, чрез който ние чуваме отговор на нашата молитва и опознаваме в нашия живот Божественото присъствие. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев