Днес ние възпоменаваме и прославяме светите отци от седмия Вселенски събор. Той бил свикан в град Никея през 787 година. На него дошли от целия християнски свят 367 епископи. Главната работа на този събор била утвърждаване почитането на светите икони.
Икони съществували отдавна. Ние знаем за Неръкотворния образ на Христа Спасителя. Този образ се запечатал на кърпа след като Спасителят избърсал в нея Своето лице. Ние знаем, че свети евангелист Лука бил не само лекар, но и пръв иконописец - с неговото име са свързани първите икони на Божията Майка.
Особено иконите започнали да се разпространяват след прекратяването на гоненията срещу християните в IV век. Но в VIII век започнало гонение на иконите. Иконите се осквернявали, унищожавали. Привържениците на иконопочитанието били преследвани, търпели мъчения, приемали мъченическа смърт.
Седмият Вселенски събор определил, че светите икони може и трябва да се почитат. Покланяйки се на света икона и целувайки я, ние мислено с душа и сърце се възнасяме към този, който е изобразен на светата икона.
Светата икона ни напомня за духовния живот, за вечния живот и за живота на светеца.
Иконата в нашата стая е свидетел от небето за нашия живот на земята. Тя ни напомня, че Господ всичко вижда, всичко чува. Знаейки това, ние не можем да си позволим пред света икона нито да се ругаем, нито да вършим дела на беззаконие. Към светата икона трябва да се отнасяме с благоговение не само в храма, но и у дома. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев