В България има дивен планински кът, където земята се среща с небето. Той е дотолкова красив, че прилича повече на рай, отколкото на земна действителност. Върховете там са оголените зъби на скалите, високи като стълбове, поддържащи небесния купол и образуващи от цялата планина прекрасен Божи храм. Този дивен планински храм е планината Рила. Неговият олтар е Рилският манастир, а негов свещенослужител е всепрославеният български светец – преподобни Йоан Рилски.
Нашият Спасител Иисус Христос възвестява, че първата и най-главна заповед е: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум“ (Мат. 22:37). Никой не е изпълнил тази заповед по-добре от светиите и в частност – отшелниците. Понеже какво друго подбуждало монасите-пустинници да напуснат бащиния дом, светските радости, богатство, удоволствия, роднини и приятели, освен тяхната непреодолима любов към Бога? Който се е разпалил от пламенна любов към своя Създател, не може вече да утоли своята любов с никаква земна привързаност. Той не търси шума на човешкото общество. Никакво плътско удоволствие, никакви светски развлечения не могат да му дадат това, за което той мечтае и силно желае. Той търси уединение, та несмущаван от чужди погледи да може да разговаря с Царя на своето сърце. Той чувства, че за да се приближи до Бога, е нужно да се отдалечи от хората, защото гласът Божи понякога е дотолкова тих, че глъчката на суетния живот го заглушава.
„Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!“ (Пс. 41:2) В тези думи на Псалмопевеца по най-вдъхновен начин е изповядан стремежът на отшелника към Бога.
Свети Йоан Рилски безгранично обичал Бога, обичал Го до пълно самоотричане. Само това обстоятелство показва какъв велик изпълнител на Христовите заповеди бил той. Могъл ли в такъв случай да пренебрегне по-малките и по-леки заповеди, ако е изпълнил първата и най-главна заповед, която гласи: „Възлюби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум“?
Свети Йоан бил велик чудотворец още приживе. Такъв той останал и след своята смърт. При него, докато той още живеел сред своите ученици, довеждали немощни, болни, бесновати и той ги изцелявал със своята молитва. Всички знамения и чудеса, ставащи чрез него, приписвал на Божията милост, а не на силата на своята молитва. С това той показал истинско дълбоко християнско смирение. Но колкото повече се смирявал, толкова повече Бог го прославял.
Св. Йоан Рилски, този най-прославен български праведник, като духовен титан, като някакъв нов Моисей, спирал със своята пламенна молитва потока на Божия гняв в моменти на богоотстъпничество и грехопадение в България. Със своя пример той разпалил жажда за святост у мнозина православни българи и винаги бил най-деен подбудител към богоугоден живот за българите.
Нека отправим молитвен призив към него с думите от молитвата от акатиста, сътворен в негова прослава:
„О, велики и предивни чудотворче, преподобни Йоане! Дарувай ни съкрушение на сърцето, та с умиление да пристъпваме към светото Тайнство Покаяние, та причащението ни с Тялото и Кръвта Христови да не ни бъде за осъждане и погибел, но за здраве и спасение. Прогони от нас духа на ненавистта, дарувай ни дух на любов и мир. Бъди ни пътеводител през всички наши дни, та да бъдем винаги в благодатта на Светия Дух, да пазим в чистота вярата и да вършим волята Господня до самата си смърт. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев