Господ избрал Своите ученици. Сред тях били днес честваният Андрей Първозвани, неговият брат апостол Петър, Йоан и други. Всички те в продължение на три и половина години внимателно слушали и гледали как живеел, проповядвал, вършел чудеса Спасителят. Той ги събрал не просто, за да Го следват, а за да ги прати в света, та те по цялата земя да проповядват Неговото учение. След Петдесетница апостолите получили благодатта на Светия Дух и излезли на проповед, изпълнявайки повелята на Господа: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:19-20). И те тръгвали, и това, на което се научили за тези три и половина години, това и проповядвали.
И ето, апостол Андрей получил жребий да отиде на север, и навсякъде проповядвал Христа разпнатия и възкръсналия. Езичниците, както могли, усвоявали това, което той говорил, и ставали християни. Те усвоявали апостолската жива вяра – и ние трябва да имаме такава вяра. Има ли у нас такава вяра? Ако ние се молим, постим, ходим на църква, у нас вярата е жива. Ако в неделния ден не желаем да отидем в храма, значи, вярата ни е слаба. Трябва да имаме жива вяра, такава, каквато имали апостолите: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно” (Мат. 17:20). Ние нямаме такава вяра, трябва да укрепваме вярата си, а я укрепва Божията благодат. Вяра има само църковния човек.
Мнозина казват: „Аз вярвам в душата си, а на църква не ходя – свещениците са лоши”. Но това е просто оправдание, а работата е в това, че им се иска да живеят без Бога, да грешат и да не носят никаква отговорност за това. А все едно ще се наложи да дадат отговор. Свети Андрей Първозвани привеждал думите на Христос за Второто Пришествие, за това, че хората, живи и мъртви, ги чака Страшният Съд. Той предупреждавал, че не трябва да грешат, че за всеки грях ще се наложи да отговарят. Апостолите учели езичниците да не грешат. И езичниците разбирали, че християнството е религия, която говори за истински ценности, за морал, затова за малко повече от три века то завладяло езическия свят: хората търсели Бога, стремели се към идеалите. Сега, за съжаление, западният свят отново изпада в езичество, и нашата задача е да съхраним християнските ценности. Да укрепяваме вярата си с добри дела. Както казвал апостол Иаков, „вярата без дела е мъртва” (Иак. 2:17). Ако нашата вяра не е украсена с дела, никой не ще ни повярва. Делата са показател за нашия живот, Господ гледа как ние изпълняваме Неговите заповеди. И е нужно да се молим, ако не се молим, ако не постим, вярата угасва.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев