В името на Отца и Сина и Светия Дух! Ние току що чухме Евангелието, където се разказва за жената, която в продължение на дълго време, както ни казва евангелистът, „била свързана с недъг“. Била прегърбена и не могла да живее нормален живот. Нейното изцеление става в събота.
Разбира се, Христос знаел всички заповеди, всички правила, всички предписания, които битували в иудейска среда по това време относно съботата. Съботата, която първоначално бил ден за покой, обрасла с огромно количество ритуални забрани и ограничения, натрапващи определени рамки върху това какво човек може да прави и какво не може. От ден за покой, за прославяне на Бога съботата се превръща в ден, изпълнен със забрани, ритуали и ограничения.
Разбира се, Христос могъл да изцели тази жена на следващия ден, за да не провокира хората, които свято вярвали в тези ограничения. Осемнадесет години тя страдала от своя недъг и могла да получи изцеление и на следващия ден, и всъщност един ден в повече не би имал голямо значение за нея.
Но днешното Евангелие не е само за тази жена. Тази жена и нейното изцеление играят, разбира се, важна роля. Но истинският герой на днешното Евангелия е друг. Христос изцелява не само тази нещастница, Той изцелява и възстановява… съботата.
Ако се вгледаме в страниците на Ветхия Завет, тогава ще видим, че Господ дарувал на Своя народ съботата (както ден за покой, като ден за отдъхване) след бягството от Египет. В съботния ден трябвало да прославят Бога, да отдъхват не само самите членове на народа Божи, но и всеки, който бил в дома на всеки иудеин: и робите, и животните.
По такъв начин съботата, свободна от работа и задължения, била удивително знамение за това, че Бог освобождава Своя народ. Но по-късно този народ сам започнал да се закрепостява, да измисля разни ограничения, и съботата в някакъв момент става нещо, което свързва и сковава човека.
И ето идва Христос и възвръща на съботния ден неговото истинско, неговото първоначално значение, заедно с това възвръщайки на човека истинската свобода.
Жената, която седемнадесет години била сгъната на две и гледала само надолу, е много добър пример за това как човек може да бъде приведен към земята от различни правила и ограничения, включително религиозни.
Христос пък, носейки със Себе Си духа на живота, носейки със Себе Си духа на свободата в Бога, изправя човека. И той вече гледа не надолу, гледам не там, където са измислени някакви ограничения и забрани, а вдига очи нагоре, към Този, Който дава истинския живот и истинската свобода.
Нека думите на Евангелието, думите на благовестието Христово да издигнат и нас с вас. Нека вие и аз, скъпи братя и сестри, вдигнем поглед и погледнем към Онзи, който е истинският смисъл на живота ни. Да погледнем към Този, Който ни дава свобода, да погледнем към Христос и да Го направим най-главното нещо в сърцето си. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев