В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Братя и сестри! Днес ние с вас продължаваме да празнуваме светлото Рождество Христово! И много говорим за това какво наистина то е привнесло в този свят. Днес можем много да разсъждаваме, че нещо в нашия живот не е така, както трябва, че самите ние не сме такива, каквито трябва да бъдем. Но еднозначно можем да твърдим, че ако Христос тогава, преди две хиляди години, не бе се родил в малкия палестински Витлеем, нашия живот би бил съвършено друг. И Господ, въплътил се, призовава и нас да се обновим. Когато се питаме какво означава за мен това, че някога Христос се е родил, трябва да сме внимателни към това, което чуваме в Свещеното Писание, към това, което ни казват светите отци. Трябва да сме внимателни към начина на живот, който Христос ни предлага.
В едно от своите послания апостол Павел говори за свободата, която дава на човека изпълнението на заповедите, но при това той казва, че е невъзможно да изпълниш само част от закона, невъзможно е да изпълниш само една заповед и да нарушаваш останалите, защото или изпълняваме закона или не го изпълняваме. Божиите заповеди са това, към което ни призовава Господ. Оттук следва, че човек трябва да се стреми към святост и е призван да бъде свят, т. е съвършен. Ние знаем колко дълбоко порочни сме и как страстите постоянно измъчват нашите сърца и души. Какво се получава? Невъзможност да се угоди на Бога? Невъзможност да се изпълняват законите? И апостол Павел отговаря. Той казва, че има нещо, което е по-добро от закона. И това е милостта. Милостта на Господа към падналия, немощен човек. И към тази милост ни зове днес и първомъченикът Стефан. Пръв пострадал за Христа, той бил избран сред седемте първи свещенодякони, които апостолите поставили, за да помагат в проповедта на вярата Христова, те помагали при богослужението, помагали при създаването на християнските общини, та никой да не остане без внимание. И ето този човек така бил завладян от Христовото учение, че безстрашно го проповядвал.
Хората, на които той говорил за Христа – нещастници, с помрачен ум и обладани от неверие, запушвали ушите си след неговите думи. Какво било толкова страшно в неговите думи? Това, че месията, когото така чакали, дошъл и не Го познали, Той дошъл и те Го убили. Тежко им било да слушат тези страшни думи. Хората пожелали да направят така, че гласът на Стефан да замълчи. Извлекли го и започнали да замерят с камъни. Но Господ му се явил. Стефан видял Сина Божи, седящ отдясно на Отца. И с думите: „Господи, приеми духа ми“, преклонил колене. Последните думи на този човека пред смъртта му били удивителни. Думите били много прости: „Прости им, Господи, защото не знаят какво вършат“. И ето така той, по своята милост, съумял да се приближи до Богу, ето така, с тази искрена прошка, той се уподобил на Христос. И Господ го прославя днес.
Стефан не успял в своя живот да извърши никакви духовни подвизи. Той не успял в пълна степен да придобие тази святост, която придобивали по-късно: с благоговейна молитва, пост, той нищо от това не постигнал. Но успял да чуе най-важното в евангелското благовестие, че милостта е повече от закона. И в днес така много ни измъчват всякакъв род въпроси и проблеми, но все пак всички се събираме в храма, за да се надяваме на Божията милост, за да измолим милостта Божия за нас самите в нашите безбройни немощи и прегрешения.
Едва тогава може да се надяваме на Божията милост и само тогава можем да разчитаме на нея, когато сами проявяваме подобна милост към околните. И друг път за нас наистина няма. Милостта на прошката към заобикалящите ни хора. В това е единственият път. Ние с вас не можем да отидем в пустинята, да се предадем на подвиг, за да се очистим макар и малко от греховните страсти. Ние имаме само едно: възможността да прощаваме и възможността да обичаме. И към това ни зове днес Господ.
Най-важното е любовта към хората. Не бъдете ревнители на закона, а бъдете ревнители на любовта. Проявявайте най-дълбоко снизхождение към околните и тогава силата Божия винаги ще ви укрепява и подкрепя. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев