В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днешният неделен ден се нарича Неделя преди Богоявление. Църквата, както обикновено, ни подготвя отрано за един или друг, значителен, голям празник. И ето днес,няколко дни преди празника Кръщение Господне ние се подготвяме за него с тези четива от Свещеното Писание, които звучат на богослужението. И в евангелския откъс – това е самото начало на Евангелието от Марк, – ние слушаме описание за служението на свети Йоан Предтеча. И ние виждаме от този евангелски текст, каква удивителна личност бил Йоан Предтеча, колко поразявал хората даже със своя външен облик: живее в пустинята, носи дрехи от камилска вълна, храни се с най-проста, може да се каже, дива храна. И неговият облик дотолкова бил удивителен, необичаен, че, както четем в друго Евангелие, много хора и мислели, че това е Христос. Но Йоан Предтеча сам казва, че той не е Христос, а този, който идва преди Него. Много интересно е, че мнозина хора видели, забелязали Йоан Предтеча, но не забелязали Христос. Понеже Йоан Предтеча много ярко изпъквал сред другите хора, а Христос бил, сякаш, напълно обикновен. Никой не Го познавал преди да навърши тридесетет години. Той дошъл заедно с другите хора да се кръсти и, ако сам Йоан Предтеча не би Го посочил, ако хората не бяха послушали гласа на Йоан Предтеча, тогава мнозина даже не биха узнали за Христос. Нещо повече, ние виждаме по-нататък в Евангелието, че фарисеите понякога не се бояли много категорично да говорят за Христос, не се бояли пред всички да Го изобличават, но много се бояли да кажат нещо за Йоан Предтеча. То ест, съдейки по всичко, даже в народа отношението към Йоан Предтеча оставало по-уважително, по-почтително, отколкото към Христос.
На самия Йоан Предтеча му се налагало да наставлява своите ученици да не завиждат, че Христос получава голяма слава и известност. И във връзка с това много важно е в този ден да поразсъждаваме как може да ни въведе в заблуждение външността, доколко тя бива измамлива. Хората следвали Йоан Предтеча, не за това, че желаели да се покаят, а защото били поразени от облика на този човек, живеещ в пустинята и носещ дрехи от камилска вълна. И повечето хора не забелязвали Христос именно, защото Той се държал като обикновен човек, ядял и пиел с митари и грешници.
Колко често подобни неща се случват и в нашия живот. Колко често ние започваме да съдим хората по тяхната външност или, в крайна степен, по това как ние самите разбираме постъпките на един или друг човек. Както и фарисеите съдили Христос: видели, че Той яде и пие с митари и грешници, и мислели, че Той е същият като тях. Те не разбирали, че Той върши това, за да ги доведе до покаяние. Много често и ние гледаме така на заобикалящите ни хора, произнасяме едни или други осъждания за техните постъпки, а постъпките могат да бъдат съвсем други, ситуацията, може би, съвсем не е такава, каквато ни изглежда. Когато четем житията на светиите, тогава нерядко виждаме, че имало хора, които не обичали тези светии, особено често четем това в житията на юродивите. Постоянно имало нерядко благочестиви хора, които не обичат юродивите, гонят ги, подиграват им се, презират ги така нататък.
Така се случило и с фарисеите, които по външността съдили за Христос, а в крайна сметка стигнали дотам, че Го разпнали. Нека обърнем внимание на тези моменти. Нали, всъщност, всяко наше осъждане, всеки съд, който произнасяме за този или онзи човек – това е клевета, защото ние никога не знаем цялата пълнота на обстоятелствата. Ние виждаме нещо външно, но не знаем защо човек е постъпил така, каква вътрешна борба е имал преди това, как е извършил тази постъпка, как се покайва за нея и т. н.. Ние виждаме само върха на айсберга, без да знаем какво всъщност има в този човек. Затова да се постараем никого да не осъждаме, за да не изпаднем в положението на тези хора, които били съвременници на Йоан Предтеча и Христос и в много неща се излъгали, защото гледали именно на външното, а не на вътрешното. Йоан Кръстител именно призовава да следваме Христос, не защото Той е впечатляващ с нещо външно, а защото Той е самият Месия, Господ, Който дойде на земята.
Нека помним и това, и да измерваме всичко не с нашите земни стандарти, а с Евангелието, което ни призовава да не осъждаме, за да наследим Царството Небесно. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев