Когато преподобни Антоний Велики пожелал да проникне в дълбините на Божието провидение, му било казано да внимава над себе си и, че да знае Божието провидение не е полезно за него.
В Патерика има разказ за това как авва Антоний, веднъж изпаднал в недоумение за дълбочината на Божието домостроителство и Божието провидение, се помолил и казал: „Господи! Защо някои от човеците достигат старост и състояние на немощ, други умират в детска възраст и живеят малко? Защо едни са бедни, други богати? Защо тирани и злодеи благоденстват и изобилстват от земни блага, а праведни биват угнетявани от напасти и нищета?” Дълго той размишлявал така и чул глас: „Антоний, внимавай над себе си и не подлагай на изследване Божието провидение, защото това е душевредно.”
Това е един от важните уроци и за нас с вас. Не бива да се оглеждаме настрани в търсене на чужда вина, не трябва да търсим прашинката в окото на брата си, да не изследваме причините за войните някъде, да помислим какво бихме сторили ние за спасението на самите себе си и на своите близки, Господ ще се справи с всичко останало без нас. Да се заемем със своите грехове и светът ще стане по-добър.
Даже ако накратко прочетем житието на преп. Антоний Велики, тогава това е повече от много проповеди и примери как трябва да живеем. Светецът се родил в трети век в Египет, недалеко от Тиваида, от детство заобичал църковните служби и дълбоко внимавал в Свещеното Писание. Веднъж той чул думите от Евангелието за това, че „ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене“ (Мат.19:21). Той възприел това като призив, отправен лично към него, оставил светския живот и се оттеглил в пустинята, където много дълго се подвизавал, извършвайки неимоверни подвизи.
Това е призив и за нас с вас, ние с години идваме в храма, но сърцата ни остават пусти, ние не чуваме словото на Писанието, ние искаме нови слова, сякаш в тях има нова сила. Поради своята гордост мнозина желаят особени специални слова именно за тях. Но това е лукавство. Род лукав и прелюбодеен търси знамения, но знамения не му се дават, освен знамението на пророк Иона. Ние сякаш искаме да кажем с думите на богаташа от евангелската притча, отче Аврааме, ела при братята ми и им разкажи как страдам в ада, за да не попаднат и те тук. Но както казал Авраам: „Те имат Мойсей и пророците“. „Не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, те ще повярват“. „Ако Мойсея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да повярват“. А ние имаме Евангелието, имаме апостолските послания, не слова са ни нужни, а решимост да следваме Христос! Малко е да слушаме. Важно е да започнем да изпълняваме.
Някой може да възрази, че нима може миряните да се сравняват с монасите, с преподобните. Може, защото Христос е създал Църквата една и за миряните, и за монашествуващите. Той не е създал християнството, както казват някои, защото няма християнство без Църква, християнство без Църква е празна философия, набор от норми и правила, тъй като те придобиват сила само в Църквата, в нейните Тайнства. Можем ли ние да се подвизаваме както преп. Антоний Велики, разбира се, не, но не защото не сме християни, а поради слаба ревност към Бога. Но това не премахва необходимостта да вървим по неговите стъпки. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев