Решението на Върховният касационен съд (ВКС) да регистрира като вероизповедание Българска православна старостилна църква (БПСЦ) предизвика масово недоволство и смут сред българската общественост. Основателно, защото зад този акт стърчат ушите на опасен замисъл – да се постави началото на нов разкол в традиционната самоуправляващата се православна църква, прогласена още през 870 г. на извънреден събор в Константинопол като Българска; която независимо от премеждията на историята, 1155 години продължава да бъде духовен светилник и първа духовна крепост на българщината; а днес – да е в евхаристийно общение с поместни православни църкви на три континента.
Измежду многото критични публикации срещу основанията на състава на ВКС да постанови такова скверно решение, струва ни се, че се пропуска още едно – най-същественото, според нас, – а то е, че актът на ВКС е нищожен!
Основанията за това наше твърдение се съдържат в мотивите на решението, в които се признава, че изводът за наличие на предпоставки за регистрация на религиозната институция БПСЦ, ВКС съобразява с решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 20.04.2021 г. по делото „Българска православна старостилна църква и др. срещу България“ (жалба 56751/2013 г.), където ЕСПЧ изрично сочи, че българската държава в лицето на съда трябва да остане неутрална и безпристрастна при упражняване на регулаторните си правомощия в отношенията си спрямо различните религии.
Парадоксалното в акта на ЕСПЧ е в указанието – което има характер на разпореждане, – тази неутралност и безпристрастност да се постигне „чрез регистрацията на Българска православна старостилна църква.“
Видно от цитираното указание/разпореждане, решението е на ЕСПЧ, а не на уж независимият ВКС. Съставът на ВКС дори не се старае да го прикрие. Само че актът на ЕСПЧ е постановен от съд, международно некомпетентен да се произнася по материя, която е от областта на каноничното право. Това право се основава на Божия закон, не на измислените „евроатлантически ценности“. Основен източник на каноничното право е Codex iuris canonici, който кодифицира църковните правни норми, създадени през вековете.
Оттук и изводът за НИЩОЖНОСТ на решението на състава на ВКС, защото се основава на акт на НЕКОМПЕТЕНТЕН СЪД.
В допълнение към гореизложеното, налице е още един довод: задължение при регистрацията на стопански субекти и такива с нестопанска цел е името да отговаря на истината; да не е идентично или сходно с регистрирана по-рано организация/фирма (чл. 7 на Търговския закон). Затова не се допуска заявление, в което се съдържа идентична или сходна дума в име на по-рано регистрирана организация/фирма, когато идентичната или сходната дума е ключова, определя качеството на заявената дейност – била тя стопанска или нестопанска. Обратното би било въвеждане в заблуждение, накърняване на обществения ред и морала. Иначе казано, не се допуска регистрация на организации/фирми, чиито наименования съдържат дублетни идентични или сходни ключови именни форми. Така е разписано в Закона.
За съжаление заявленията за запазено име са прехвърлени на фирма, която е извън съдебната власт и която твърде неглижирано ги администрира. Получава се така, че днес в правния мир – особено в сферата с нестопанска цел, са се нароили хиляди организации, в имената на които се съдържат ключови дублетни думи, заимствани от по-рано регистрирани организации. По такъв начин гражданите се въвеждат в заблуждение, накърнява се обществения ред и морала. Такива субекти би следвало да се заличат от регистъра, достатъчно е да се пусне „търсачката“. Но изглежда някои имат интерес от поддържането на несекващ хаос и заблуда.
Какъвто е случаят с „Български хелзинкски комитет“ (който от години активно обслужва „старостилците“). Основан е на 14 юли 1992г. Ала близо две години по-рано – на 15 ноември 1990 г. в София е регистрирана автентична НПО „Хелзинкски наблюдател-България“ с председател Милко Бояджиев и секретар Румен Воденичаров. След като разбират, че мисията на „Хелзинкски наблюдател-България“ е насочена главно към правата на човека, разписани в неотменимите разпоредби на глава II на КРБ, според които правата могат да принадлежат само на отделната личност, а не са колективни, нашите нови „партньори“ побързаха да съчинят дублетната организация „Български хелзинкски комитет“. Вместо да бъде заличена от регистъра като по-късно създадена, поради идентичната ключова качествена съставка „хелзинкски“, неправомерно заимствана от името на съществуващата вече организация „Хелзинкски наблюдател-България“, днес фалшивата правозащитна дублетна фирма „Хелзинкски комитет“ продължава да се радва на щедро финансиране от мегаспекуланта Джордж Сорос, да заблуждава гражданите и обществото, клевети България в Брюксел и отвъд океана, а сервилни медии непрекъснато ѝ дават трибуна за мерзките ѝ деяния по разрушаване на българската държавност.
Точно такъв е случаят и с т. нар. „Българска православна старостилна църква“. Има много други „български“ и много други „църкви“. Но именно ключовата дума „православна“ е носител на онова уникално качество в името на Българската православна църква, което ѝ придава легитимност на национална духовна майка, устояла 1155 години през бурите на вековете, през изпитанията и мъките на робството, доказала се като закрилник на българското, спечелила си заслужено признание сред сестринските поместни православни църкви на три континента.
А сега някаква си „старостилна църква“ се опитва да пробутва в името си ключовото качество „православна“! И този опит се толерира от т. нар. „Хелзинкски комитет“, от некомпетентния ЕСПЧ, наложен е и на сервилен, некомпетентен в материята на каноничното право тричленен състав на ВАС.
Основанията за нищожност на Решението произтичат не само от гореизложеното. Актът на тричленния състав на ВАС е и конституционно нетърпим. По смисъла на чл. 13, ал 3 от Конституцията (а разпоредбите на КРБ имат заповеден характер!), „Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание“. Тази заповедна норма е конкретизирана по-нататък в чл. 10, ал.1 на Закона за вероизповеданията (ДВ, бр.120/2002, посл. изм. ДВ бр. 108/2023):
„Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния ѝ живот. Негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски“.
При така изложените доводи, длъжност на ВКС е незабавно да се самосезира и да възложи на компетентен петчленен състав окончателно да отмени позорното решение на сервилния тричленен търговски състав на ВКС.