В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Днес, в събота месопустна преди възпоменанието за Страшния Съд Христов, на който ще застанат всички живи и умрели, Църквата извършва помен за „всички от Адама и до днес починали в благочестие и права вяра“.
Поменът за починалите в тази събота принася голяма полза и помощ на починалите отци, братя и сестри наши и заедно с това е израз на пълнотата на църковния живот, който ние живеем. Понеже спасението е възможно само в Църквата – съобщество от вярващи, чиито членове са не само живите, но и всички умрели във вярата. И общението с тях чрез молитвата, поменът за тях е и израз на нашето общо единство в Църквата Христова.
Светите отци са постановили да се извършва помен за всички починали поради следната причина. Много често мнозина умират от неестествена смърт, например: докато пътуват по море, в непроходими планини, в клисури и пропасти; Случва се да умрат от глад, в пожари, във война или да замръзнат. И кой може да изброи всички видове от никого неочаквана смърт? И всички тези хора са лишени от установеното четене на псалми и заупокойни молитви. Ето защо светите отци, движени от човеколюбие, установили, основавайки се на апостолското учение, да се извършва този общ, вселенски помен, та никой, независимо кога, къде и как е завършил земния си живот, да не се лишава от молитвите на Църквата.
Мисълта за края на нашия живот при възпоменанието за вече отишлите във вечността, действа отрезвяващо на всеки, който е забравил за вечността и се е прилепил с цялата си душа към земното – към тленното и бързопреходното. И ние, несъмнено, някога ще отидем във вечния живот.
С какви дела, с какъв багаж ще застанем пред Бога? Или ние сме привикнали в този живот да правим зло на другите, а значи и на себе си? Или макар и някаква степен сме се старали да бъдем християни?
Ние сме далеч от евангелските идеали. Това е тази цел, към която трябва да вървим през целия си живот и която ние така и не ще достигнем. Но трябва да се стараем да бъдем на тази земя добродетелни хора, въпреки че всички сили на ада ще се опълчат против този, който иска да бъде истински християнин. Да бъдеш истински християнин е много трудно. За човешките сили това е невъзможно. Но трябва да пожелаеш това с цялото си същество и тогава Господ ще помогне.
„Спасителю! Ти, си изкупил хората със Своята Кръв, избавил си ни със Своята смърт от горчивата смърт, и със Своето Възкресение ни даруващ живот вечен, – упокой, Господи, всички починали в благочестие, където и да са завършили живота си: в пустини или градове, в морето или на сушата, всички – царе, архиереи, свещеници, монаси и миряни, от всяка възраст, и удостой ги с Небесното Твое Царство“.
И нас, събралите се в този храм и молещи се за тях, помилвай, като Благ и Човеколюбец! Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев