В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Скъпи братя и сестри! Днес на Божествената литургия ние с вас чухме Евангелието, в което се говореше за така наречения Страшен Съд. Защо „така нареченият“? Понеже в Евангелието никъде не се среща думата „страшен“, тя се появила много по-късно, с течение на времето. А по начало този разказ подготвял първите християни за това, че Господ предстои да дойде на земята след Своето Възнесение. И те Го чакали с радост, с нетърпение. Не ставало и дума за това, че за тях ще настъпи нещо страшно. Нали те били Христови! Те се обичали, помагали си един на друг. И не само един на друг, но виждайки всяка нужда, даже на човек езичник. Тези последователи на Христа, забравяйки себе си, отдавайки себе си, служели на всички хора наоколо.
Самата дума „съд“ е превод от гръцки. Евангелието било написано на гръцки език и преводачите поставили думата „съд“. Но, ако се обърнем към първото значение на тази дума гръцкият вариант означава „разделение“. Разбираемо е за какво разделение иде реч. И на първите икони от първите векове на християнството не са изобразени ни огън, ни дявол – нищо. Стои Христос. Вдясно от Него се намират хора, над които сияе светлина. Вляво от Него има хора, които са обвити в мрак. Но постепенно, с течение на времето, очевидно поради изчерпването на любовта, страхът постепенно идва при хората. Виждайки този страх, свети Григорий Двоеслов е принуден да напише: На онези, които обичат Бога, им е заповядано да се радват и да се веселят за края на света, защото веднага намират Този, когото обичат. Невъзможно е верният, който иска да види Бога, да скърби за катаклизмите на света. Но написано е: „който поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога“ (Иак. 4:4). Следователно, който не се радва на приближаването края на света, той открива, че е приятел на последния и чрез това е враг на Бога. Да скърбят за унищожението на света е присъщо на тези, които са насадили в сърцата си любов към него, които не желаят бъдещ живот, които дори не вярват в неговото съществуване“..
Вероятно е разбираема мисълта на Григорий Двоеслов, който призовава да се радваме за последните събития в този свят. Да се радваме не само на гибелта на света, но преди всичко на идването на Христос, защото за християните Той е най-желан. И когато Христос говори за последните събития, Той ясно показва къде е тази граница между онези, които са отдясно на Него и тези отляво. Този, който е съумял да заобича, е с Христос. Който не е успял да направи това през живота си, никога няма да бъде с Него във вечността. Ето това е Евангелието, което се чете в навечерието на Великия пост.
А днес по време на четенето на апостолското послание ние с вас чухме думите на апостол Павел, които той написал в първото послание до Коринтяни: „Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим“ (1 Кор. 8:8). И в съчетаването на тези две днешни писания става ясно, че постът за нас е преди всичко възрастваие в любовта. Ние можем да спазваме всичко много точно според Устава, можем да не ядем, да не пием, да не ходим на увеселителни мероприятия. Но от това няма да има абсолютно никаква полза, ако нямаме дела на любов. И ми се иска в навечерието на Великия пост да кажа: нека главното за нас в това време да бъде действената любов, тогава нашият пост ще бъде истински. Понеже именно възрастване в любовта е нужно на Бога и потвърждение за това са днешните четива от Апостола и Евангелието. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев