„Разпалван постоянно от божествена ревност, ти си се показал стълб на Православието, възсиял в град София, и с твоето благочестие много хора си привел към Христос, добри пастирю, светителю Серафиме, моли Христос Бог да се спасят душите ни“ (тропар).
Един православен духовник отбелязва с горчивина, че, „уви, нашата съвременност с мълниеносна скорост прославя големи злодеи и масови убийци, а към праведници от вселенско значение се отнася не само равнодушно, но сякаш неохотно и тихо се разграничава от признаването на съществуването на нов Богоносец, като ли този праведник се е подвизавал на друга планета. А Бог изпраща такива светилници на Своята благодат, които като прожектор да осветяват главния път, за да не би съвременните християни да кривнат от него". Такъв светилник е бил, е и ще бъде свети Серафим Софийски чудотворец.
Този дивен пастир и водещ ревнител на Православието бил, по думите на негов съвременник, „обдарен с ангелска чистота и целомъдрие. Тази чистота му дала възможност да прониква в дълбините на духовното познание и на богословието. За своята чистота светителят получил от Господа дар да разпознава най-тънките отклонения от православната истина. Той следял за живота на Православието и бил сякаш неговата съвест. Където забелязва нещо неправилно, безкомпромисно го изобличавал, без да се бои да пострада заради истината“.
С ревност изпълнявал той своите архипастирски задължения: служил в храмовете, проповядвал неуморно, грижел се за сираци и бедни, помагал на гладуващите руски монаси на Атон, обгрижвал страдащите, нуждаещи се от неговите съвети и помощ.
Без остатък отдавайки любящото си сърце на повереното му словесно стадо, още приживе той придобил мирен плод на праведност (Евр. 12:11) и бил удостоен с благодатни дарования.
Множеството чудеса, случващи се след отправени към него молитви, свидетелстват за това голямо дръзновение, което той придобил, застъпвайки се за своето паство пред Божия Престол.
Нека си припомним някои негови наставления и духовни съвети: „Приспособявайте не вярата към своя живот, а своя живот - към вярата. Сравнявай себе си не със своите ближни, а със светиите, - такова сравнение ни открива колко сме грешни. Най-важното е да не осъждаш. Коренът на всички плътски грехове е осъждането. В братa си трябва да виждаш aнгел, а на неговия грях да гледаш като на болест. Ако и да сгреши някой, трябва да търсиш уважителни причини за тази грешка, но да не осъждаш ближния. Такава трябва да бъде нашата тактика! Когато те обидят, непременно премълчи, и ще придобиеш смирение. Нужно е, обаче, да мълчиш не само с уста, но и със сърце. Молитвата спасява от всякакви беди. Нито една наша молитвена сълза не е напразна. Господ е близко, ако Го повикаш, веднага ще откликне!"