„Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец“ (Мат. 6:14).
Господ е казал: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14-15).
Настъпва Великият пост – време за усилена молитва и покаяние, в това време ние трябва да напрегнем всички наши духовни сили, изпросвайки прошка за нашите грехове от Бога.
Но, за да бъде успешно нашето покаяние, ние сами трябва да се помирим с нашите ближни.
Какъв е ясният знак за помирение? Кога да поискаме прошка от нашия ближен? В неделя, в навечерието на Великия пост светата Църква е установила обичай да измолваме прошка един от друг. На обикновен език този ден се нарича „Неделя на прошката“. От кого трябва да изхожда инициативата за помирение, ако е налице някаква вражда между хората? Очевидно, всеки ще каже: от виновния. И невиновният ще се съгласи с това, той ще каже: „той ме обиди, той пръв започна, затова той трябва да иска от мен прошка. В сърцето си аз му прощавам, но не виждам защо трябва да го моля за прошка“.
Във всеки конфликт между хората, ако даже според принципа на правото трябва да се признае едната страна за виновна, а другата за невинна, според принципа на морала, или по-добре казано, изхождайки от духовното знание за нещата, невиновната страна в някаква степен също е виновна, защото невиновният е допуснал по-рано злото да се случи и сега то като бумеранг се връща при него.
И ако погледнем от психологическа страна, получава се така: когато невиновният пръв поиска от виновния прошка за станалия конфликт, тогава виновният ще бъде трогнат от това и ще побърза да се помири.
За невиновния даже е по-лесно да поиска прошка, тъй като виновният по-скоро е склонен към самооправдание, за да смекчи в някаква степен своята вина и да не се покаже пред хората като лош човек.
За помирението няма значение от кого ще изхожда инициативата: от виновния или от невиновния.
Затова и Господ казва: когато ти принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш не само, че някога си обидил някого, но даже, че някой има нещо против тебе, остави своя дар, иди и се помири първо със своя ближен и едва тогава принеси дара си на Бога (Мат. 5:23-24).
А пред Бога винаги сме виновни. Измолвайки прошка, ние с това отваряме вратата за Божието милосърдие към нас.
Нима за нас самолюбието е по-скъпо от Божията милост! Нека помислим за това. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев