В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Често слушаме от хора, които са далеч от Църквата, че вярват в Бога, но на църква не ходят. Не са им нужни богослужения, не са им нужни посредници, те имат пряка връзка с Бога. Разбира се, за да се обърнеш към Бога, посредник не е нужен. Бог за нас е Отец, най-близък и роден, Който присъства в нашия живот. Но без наставници и без наставления ние не можем да се спасим, нужна ни е помощ.
Богослуженията, които се отслужват в нашите храмове почти две хиляди години, имат дълга история. Те се развивали, усъвършенствали, попълвали се с нови молитви, песнопения, нещо отмирало и си отивало, а друго Църквата придобивала. За православния човек богослужението – това е живот, това е традиция, която влиза в нашия живот и ни помага да се изменим.
През първите четири дни на Великия пост в храма се чете покайния канон на преподобни Андрей Критски.
Зачитайки се в този удивителен канон, си задаваш си въпроса: какво възнамерява да ни каже свети Андрей? Защо нарича себе си грешен, към какво водят тези безкрайни преживявания, които изпълват сърцето на човека? В канона се привеждат безброй много имена, образи от Свещеното Писание, Ветхия и Новия Завети. И най- удивителното е, че това не е просто преразказ на библейските истории. Авторът, опирайки се на тези събития, на личности, които се споменават в канона, на техните страсти и добродетели, ги пренася в собствения си живот, опитвайки се да разбере доколко душата му съответства или не на тези образи.
Ние знаем, братя и сестри, че няма човек без грях, но попитайте някой свещеник за какво говорят хората на изповед: съгреших с дело, с дума, с мисъл, а иначе не съм по-лош от другите, никого не съм убил, не крада, не прелюбодействам. За вярващият човек е голяма съблазън да счита себе си за достоен, нали ходим на църква, постим, правим поклони, стоим на колене, четем молитвените правила, много знаем. Но всъщност ние сме много далеч от Евангелието и преподобни Андрей, както никой друг, добре е видял това.
Вслушвайки се в думите на канона, можем да разберем много неща за себе си, да ги приложим в своя живот. Тук ние срещаме много ветхозаветни персонажи, например, Авел, Каин. Без да познаваш Свещеното Писание, няма да разбереш за какво става дума. Спомняме си, че двама братя принасяли на Бога жертва, Авел я принесъл от чисто сърце, а Каин, очевидно, изпитвал гордост и неговата жертва не била приета от Бога. Така е и в нашия живот. Когато възнамеряваме да сторим нещо добро, важно е, тази жертва за бъде от чисто сърце. Такива, както ни се струва, прости неща могат ни помогнат да се променим, да се изправим и да придобием спасение.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев