В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Скъпи братя и сестри, днес ние чухме евангелския разказ, повествованието на апостол Марк за това как някакъв човек довежда при Христос своя бесноват сина. Този човек моли Господа да изцели неговия син, който е обладан от нечист дух, хвърлящ го на земята и той „се запеня, и скърца със зъби“
Няма, навярно, нито един човек, който би се отнесъл равнодушно към страданието на други хора. Още повече човек преживява и сам страда, когато вижда болестта на своето дете. Господ казва: за да получиш изцеление, нужно е да вярваш. И бащата на детето казва: „Вярвам, Господи! помогни на неверието ми“. (Мк. 9:24).
Апостолите също се опитвали да изцелят този отрок, но при тях нищо не излязло. Те не смогнали да сторят това, въпреки че получили власт да изгонват бесове. Понеже Христос им казал: „Болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте“ (Мат. 10:8). Обаче апостолите не смогнали да дадат здраве на болния отрок. И ето Господ казва: „Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост“ (Мк. 9:29). Апостолите не смогнали да дадат на отрока здраве по тази причина, че твърде много се надявали на себе си. Те поради своето неразумие приписали този дар на себе си, струвало им се, че те получили тази власт и могат да се разпореждат с нея по свое желание. Но без Бога човек нищо не може. Господ ни дава на дар, но във всеки момент Той може и да го отнеме. И когато човек получава нещо, той трябва да благодари на Господа и винаги да помни, че този дар е даден свише.
Господ казва, че ако няма вяра, нищо не ще стане. А ако искате да изгоните зъл дух, тогава той с нищо друго не се изгонва, освен с молитва и пост. Ето тук, скъпи братя и сестри, пред нас се открива какво представляват молитвата и постът. .Аз мисля, че, преди всичко, това е самоотричане. Когато човек престава да се надява на себе си и казва: „Господи! По-нататък аз ще живея така, че да Ти угаждам, аз ще се отрека от своите помисли, ще престана да се доверявам на своите умения, на своите навици, на своите възгледи“.
А молитвата е особена жертва. Човек в общение с Бога достига, разбира се, много значими висоти. Но, преди всичко, той трябва да се отрече от себе си и трябва да предпочете Бог пред собствените си стремежи и желания. Всеки от нас знае колко е трудно: толкова много мисли, толкова много различни идеи, толкова много неща, които трябва да бъдат отложени. Щом видиш човек, който не се моли и го попиташ за това, веднага получаваш отговор: „Нямам време“. Ако човек не се моли на Бога, ако не работи върху душата и сърцето си, нищо няма да излезе. Ако всичко около нас е добро, но в сърцата ни няма мир и надежда в Бога, нищо добро няма да се случи, всичко ще се разглоби и разпадне.
Днес, ние отбелязваме паметта на преподобния и Богоносен наш отец Йоан Лествичник. Той получил това название заради книгата „Лествица“, която написал. В книгата преподобни Йоан оставил на своите братя пътя на духовния живот, който той сам изминал. Именно тя обезсмъртила неговото име. В нея са описани тридесет степени на възхождане в духовния живот. Първата степен, с която започва своето повествование преподобни Йоан, това е разказът за отричането от света. Книгата е написана за монаси, които, за да угодят на Бога, е нужно да се отрекат от светските желания, стремежи и да посветят себе си без остатък на Христа. Но тази книга може да принесе много ползи и на мирянина. Ако човек не се научи да се отрича от себе си, от своите желания, стремежи, от своите помисли, ако не престане да вярва единствено на самия себе си, той не ще смогне да възраства.
Само отричайки се от своето „аз“, започвайки с покаяние пътя в духовния живот, човек може да разчита на това, че, в края на краищата, той ще постигне главното. Любовта е тридесетото стъпало на тази знаменита книга. Между отричането от себе си и постигането на тази висша добродетел лежи целия живот – и труд, и подвиг, понякога даже падения и разочарования. Но всичко е възможно за човека, ако той се надява не на себе си, а на Бога. И ние виждаме в Евангелието, че Господ изцелява заболелия отрок. Това дава надежда на всекиго, че Господ и нас може да въздигне от немощите, от болестите, ако само престанем да се надяваме на себе си и възложим всичките си надежди на нашия Спасител.
Непременно четете книгата на преподобни Йоан, нека тя стане настолна книга за всеки християнин. Тя е буквар, учебник за духовен живот. Ненапразно Църквата ни предлага да се запознаем с това творение именно през Великия пост. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев