В древност се считало, че този, който в сряда и петък не пости, той не е християнин. В петък е установен пост, защото в този ден бил разпнат Иисус Христос, а сряда е денят, когато Иуда замислил да предаде Христа Спасителя. Велика Сряда точно на това е и посветена. Богослужението въобще така е устроено, че ние чрез молитвата ставаме съучастници в тези събития, които станали преди две хиляди години, защото те за нас са много назидателни. Всяка година ние съпреживяваме тези свети дни на Страстната седмица. Страстна – от думата „страдание”, което преживял Син Човечески, Който, бидейки Бог, слязъл на земята, за да изживее обикновен човешки живот и за приведе тези, които пожелаят, в Царството Небесно.
Едно от изпитанията, през което е трябвало Той да премине – това е предателството. Всеки човек в своя живот неизбежно се сблъсква с това в една или друга степен. Предателството бива най-разнообразно. Човек може да предаде и собственото си дете, и баща си и майка си, и жена си, и приятелите си. В частност, много разпространено е, когато приятелки една друга се предават. Съдейки по всичко, приятелки са от двадесет години, а после много леко извършват предателство. В това, което станало с апостол Иуда, много добре е видно, че в предателството, на първо място, винаги има някаква корист. У него користта била материална, но има и корист душевна. Например, когато човек заради някакви свои душевни слабости, е готов да предаде друг човек, за да си достави душевна наслада. Не винаги користта се изразява в пари, както у Иуда. Да предаде своя Учител за тридесет сребърника, значителна за времето си сума. За такава сума можело да се купи цял участък земя в близост до Йерусалим.
На второ място, изводът, който можем да направим от това събитие, че предателството не води до добро. Иуда бил измъчван от съвестта си и се обесил. Така и не успял да купи тази земя, а парите захвърлил. Това не му донесло полза. Ни едно предателство не може да бъде от полза за човека.
Предателството действа разрушително върху душата на самия предател. Той, за съжаление, никога не може да го забрави. То винаги ще бъде с него. Този, който предава, се обрича на по-големи страдания от този, когото предава. Колкото и да е привлекателно за нас, колкото и да се оправдаваме с някаква мнима необходимост или с това, че този човек, когото се каним да предадем, е напълно достоен за това, все едно, никога няма да се примирим със своята съвест.
Предателството е винаги съзнателно действие, в резултат на което невинен човек страда заради тебе. На света няма по-лошо нещо от това.
Христос като Бог могъл и Себе си да защити. По-късно, както ще се убедим, на Тайната Вечеря, макар Той и да призовавал Иуда, и да знаел като Бог какво е замислил, Той не започнал да се противи на това. Нито един човек на земята от седем милиарда не може да посочи Христос с пръст и да каже: „Лесно ти е на Тебе да разсъждаваш за любовта към ближните, Тебе никога не са Те предавали”. Христос преминал и през това. Нито един човек не може да го посочи с пръст и да каже: „Ти не си изпитал това, което ние сме изпитали“. Въпреки това, не оскъдяла в Него любовта към ближните, разбирайки цялата низост на извършената постъпка от човека, който бил Негов ученик. Учениците често предават своите учители и учителите също предават своите ученици. В нашия свят какво ли не се случва. Колко гадости вършат хората един на друг. Христос дошъл, за да ни освободи от това, та със Своя собствен пример да покаже целия кошмар и ужас на тези постъпки и как те разрушително действат на нас самите. Затова, ако ни се удаде да усвоим тази блага вест, която Христос ни е донесъл не само на думи, но и в Своите постъпки, тогава ще смогнем да се опазим от много грехове в живота си.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев