„Ние проповядваме Христа разпнатия…Божия сила и Божия премъдрост“ (1 Кор. 1:23-24).
В продължение на векове пророци, богослови, философи, поети, художници се опитват да разкрият по всички достъпни за тях начини дълбокия и многостранен смисъл на София – Божията премъдрост. Източникът, от който черпят, освен книгите на Премъдростта – Притчи Соломонови, Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Ииисуса, син Сирахов, Еклисиаст, книгата на Иов, Псалтира и книгите на Новия Завет, са богослужебните канони, сред които особено се откроява канонът на преп. Козма Маюмски за службата на Велики четвъртък, в който се възпява и получава изтълкуване понятието София.
Св. София – Премъдрост Божия е едно от свещените имена на Спасителя на света Господ Иисус Христос. Целият свят е пронизан от Божествената любов и Премъдрост. „Вся премудростью сотворил еси“ (Пс.103:24) – възклицава псалмопевецът Давид, любувайки се на красотата на мирозданието. Никакви зло, нечистота, завист и грях не могат да погасят тази тържествуваща светлина.
„Премъдростта си съгради дом“ (Притч. 9:1) се казва в Притчи Соломонови. В тези думи се съдържа указание за Христос, Синът Божи, Който в апостолските послания се нарича Божия Премъдрост, а в думата „дом“ се съдържа указание за Пресветата Дева Мария, от Която се въплътил Синът Божи. В София – Премъдрост Божия отците на Църквата виждали второто Лице на Светата Троица, Ипостасната Премъдрост, Сина Божи, построил за Себе си Храма на Своята плът от Пречистата Богородица. Затова величаят св. Богородица като Дом на Божествената Премъдрост.
В Притчи Соломонови Премъдростта сама разкрива своя произход преди сътворението на света (Притч. 8:22), свидетелствайки както за своята дейност при сътворяването на света (Притч. 8:27–30), така и за своето отношение към хората, които тя води към Бога (Притч. 8:31, 35–36). Тя е източникът на живота – „който ме е намерил, намерил е живот“ (Притч. 8:35).
Учението за Премъдростта, очертано в основни линии във Ветхия Завет, преминало в Новия Завет, където в светлината на новото Откровение, Премъдростта, дейна участница в сътворението на света, се отъждествява с Бог– Слово, Второто Лице на Пресветата Троица, Което „в начало“ било „у Бога“ и без Когото „не стана нито едно от онова, което е станало“ (Ин. 1:1-3). Апостол Павел използва думата премъдрост по отношение към Господа Иисуса Христа: „Ние проповядваме Христа разпнатия…Божия сила и Божия премъдрост“ (1 Кор. 1:23-24).
Отците и учителите на Църквата припознават Христос във ветхозаветната Премъдрост Божия. Още Ориген рязко подчертавал, че Премъдростта е първоначалното и собствено име на Божия Син. Св. Григорий Чудотворец нарича Христос Слово и Премъдрост и Сила… У св. Киприан Картагенски (III в. пр. Р.Хр.) намираме голяма подборка на цитати от Ветхия и Новия Завети, на които той еднозначно дава заглавието „Христос е премъдростта Божия и от Него всичко е сътворено“.
Човек отдавна бил убеден, че Премъдростта е пълнотата на знанието за Бога и света, знание за миналото и бъдещето — изключителна принадлежност на Божеството. Апостол Павел в първото си послание до Коринтяни с максимална пълнота е изразил мисълта за ограничеността на човешкото знание: „мъдростта на този свят е безумство пред Бога“ (1 Кор. 3:19). По думите на свети Григорий Нисийски „светът, ограничен от своите предели, не може да вмести в себе си понятието за безпределната премъдрост“.
Нека, като отбелязваме днес празника на Божията премъдрост, да не се отдаваме на празни и лукави мъдрувания, да не заменяме „истината Божия с лъжа“ и да се покланяме и служим не „на творението“…, а „на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин“ (Рим.1:25).