Великден... най-светлият от всички християнски празници. На този ден мечтаем да сме вкъщи, с роднини и приятели, да отидем на църква в навечерието на празника, да запалим свещичка и да приемем Христос в сърцето си за пореден път. Да отпразнуваме възкресението Му и заедно с това възкресението на душите си за нов живот. Сутринта да хапнем козунак и яйца и да посетим близките... Но какво става, когато не сме вкъщи, когато сме на хиляди километри от това вкъщи, с което сме отраснали? Значи ли това, че празникът е по-малко празничен, че не можем да запазим традициите и дори да го направим още по-хубав, точно защото оценяваме още повече неговата стойност, когато сме далеч от дома?
Това направихме за пореден път във Вюрцбург тази година. Празничната литургия в Руската църква беше както винаги отслужена с много любов. Православни от целия град се стекоха, за да посрещнат заедно празника и след близо тричасовата литургия след причастяването със светите Христови Тайни свещеникът раздаде по едно червено яйце на всички присъстващи. Хорът изпя Христос Воскресе на руски, румънски, английски, немски, грузински, гръцки, еврейски, така че всички да се почувстват у дома, независимо от кой край на света са дошли. Няма значение националността, в малката църква се събраха хора, обединени от общата вяра в Христа и неговото Възкресение. Най-трогващият момент беше накрая на литургията, когато всички се прегръщаха и поздравяваха за празника. И в онзи момент не бяхме сами, не бяхме чужденци някъде там в далечна страна, бяхме просто хора в Божия дом, бяхме “у дома”. Въпреки малкото пространство на църквичката, за поредна година храмът беше препълнен с вярващи, цели семейства, от малки бебенца до възрастни жени и мъже. Всички усмихнати, със свещи в ръка, пеещи “Христос Воскресе”. И в един момент, наистина можеше да се почувства тази вяра, близостта на хората, откритите сърца и души и желанието да бъдем по-добри, да възкръснем за светлината и да приемем любовта на Христос в себе си.
През Страстната седмица времето беше предимно хубаво с изключение на Разпети Петък и Велика Събота. Докато в четвъртък беше слънчево и приятно в петък сякаш природата заплака. Облаците закриваха цялото небе и ситен дъжд се сипеше дълго време. Небосводът бе закрит и в събота и всичко изглеждаше безнадеждно, но ето чудо - на Великден времето беше прекрасно. На небето едвам се забелязваха няколко облачета и целият ден беше слънчево и приятно. Тази рязка промяна сякаш ни свидетелстваше за значимостта на този ден – денят, в който небесната светлина отново е озарила душите ни.
На самия Великден се събрахме към десетина българи и си направихме барбекю. Всъщност това беше запланувано и понеже освен всичко имахме един рожденик, една именичка и друга полу-рожденичка (рожденият й ден бе преди около 2 седмици).
Освен торти, пържоли и салати на масата се виждаха и боядисани яйца. Имаше най-различни цветове, но както винаги на Великден се виждаха и червени яйца - нашето свидетелство за Възкресението Христово. Новодошлите биваха посрещани с "Христос Воскресе", а отговорът е крайъгълният камък на нашата вяра: "Воистина Воскресе!". Имаше и един чуждоезичен гостенин, но не германец, а индиец. Той също бе научен на това какво значат тези фрази и за това, че е обичай да се казват на Великден - действително прекрасен обичай, съдържащ в себе си хиляди пъти повече смисъл и стойност отколкото възприемането на комерсиалните великденски зайци. Споменатите по-горе пържоли бяха подплатени с карначета, шишчета и други месни продукти, които резултираха в евентуално прекалено задоволителното наяждане на присъстващите. Все пак накрая някои съумяха да направят място и за по едно парче от двете вкусни домашни торти. Като цяло атмосферата беше много приятна и остави след себе си споменът за един щастлив и радостен Великден. Казват, че не всеки ден е Великден, но нека в моменти на трудности и изпитания не забравяме великата Пасхална радост, която изпълва сърцата ни при празнуването на Възкресение Христово. Нека обаче не забравяме и цената, на която сме изкупени - кръвта и страданията Господни. Нека винаги помним това и нека с любов погледнем към ближните си и им подадем ръка, когато се нуждаят от подкрепа, а ако е дал Господ догодина пак всички ние ще празнуваме някъде Възкресението Господне и нашето избавление.