Когато на такива светци като Георгий Победоносец, великомъченица Варвара, Пантелеймон Целителя и др. предлагали да изберат между най-изтънчените оръдия за изтезания и прекрасна кариера (нали мнозина светци били с благороден произход, приближени до властта), тогава те направили избор от светска гледна точка нерационален: те заради вярата отивали на страшни мъчения и в края на краищата отдавали своя живот за Господа.
Но от духовна, църковна гледна точка това бил рационален, най-важният избор в техния живот.
Как човек възприема техния подвиг, зависи от това, с какви очи той гледа на себе си и на света.
Господ не изисква от нас да потвърждаваме своята вяра с кръв, но ние живеем в условия, когато е нужно да я изповядваме. Всеки от нас на своето място знае колко е тежко да остане християнин, верен на принципите на своята вяра. Макар да не вършим нищо лошо, към никого да не предявяваме никакви претенции, от всички страни срещу нас се опълчват хора, в много случаи нас, вярващите, ни заставят да се чувстваме виновни.
Ние не трябва да се опитваме да натрапваме на другите своята вяра. Ние сме длъжни да свидетелстваме за истината със своя живот, а ако ни попитат – тогава и със слово. Ако ни попитат, трябваме да отговаряме директно, без да се отклоняваме от темата, да обясним как вярваме и как мислим съгласно нашата вяра.
Християнинът винаги е на показ. И когато се налага да направим своя избор, ако сме християни, ние винаги трябва да бъдем изповедници.
Изповедничеството е първият етап от мъченичеството, безкръвно мъченичество, доколкото човек, който търпи клевети, злословие или неправедни действия по свой адрес, с това вече претърпява някакво страдание за Христа. А ние помним, че Господ ни е казал: „Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата“ (Мат. 5:11-12).
Затова, братя и сестри, нека се радваме, ако Господ ни удостои поне малко да Го изповядваме в живота си и да страдаме за Него. И нека не се смущаваме и нека не осъждаме никого, защото хората, които действат против Бога и Неговата Църква, постъпват така, защото умовете им са помрачени от греха и не знаят къде е истината и къде лъжата. Те действат рационално, според своя мироглед. Трябва да постъпваме по дух и по вяра и с любов и великодушие да се отнасяме към тези хора и към никого да не таим зло в сърцата си.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев