Братя и сестри! В този ден ние възпоменаваме светци, които по особен начин са се потрудили на нивата, приготвена им от Господа. Така, че техните трудове навеки са се отобразили и се отобразяват, а надяваме се, и до свършека на света ще се отобразяват в облика на нашия народ, укрепявайки ни в православната вяра и помагайки ни да се устремяваме към реалните ценности на духовния живот.
А всичко останало е временно, преходно. Менят се времена, менят се нрави, менят се моди, менят се обичаи, но духовните ценности - тези, които са дадени свише, - не се променят. А колко опити е имало да се откажем от тях и по такъв начин да ги видоизменим, за да остане само някаква външна форма, а съдържанието да изчезне! Но нали нищо не се получило нито за хилядолетия, нито за десетилетията на отминалия XX век.
Всичко това свидетелства, че делото, което извършили светите равноапостолни Кирил и Методий, не било тяхно лично дело. Те били проводници на божествената мъдрост, те били наистина апостоли, пратеници Божии. И Църквата Христова в своята съвкупност, а също и в личната работа на всеки свещенослужител, е призвана да продължава това апостолско служение.
Днес то се извършва с не по-малко трудности, отколкото във времето на светите равноапостолни Кирил и Методий. И ако тогава в центъра на вниманието бил въпросът за преодоляване на езическите предразсъдъци и различните ереси, то днес въпросът стои по такъв начин, че от нашата църковна дейност зависи, в крайна сметка, бъдещето на православната вяра и, следователно, бъдещето на тази система от ценности, в които само и истински може да се развива човешката личност.
Страшният опит за построяване на „щастливо общество без Бога“ през ХХ век ни показа, че никаква политическа власт, колкото и силна да е тя, никакво военно могъщество, никакви научни, технически, културни сили не са способни да доведат хората до спасение. В най-добрия случай може да съдействат на това дело, но никак не са способни да извършат великото преобразяване на човешката душа. Това се извършва само от Божията благодат. „По благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали“ - учи ни апостол Павел (Еф. 2:8-9).
Ние с вас живеем в благоприятно време, и дай Бог, това време да продължи колкото може по-дълго. Но от историята знаем, че времената се менят, както се менят и човешките нрави. И ето тук истинското предназначение на Църквата излиза наяве. Времената могат да се изменят, политическите възглед могат да се променят, политическата философия може да се променя, а Църквата е призвана да продължава делото за спасението на хората, да свидетелства за Христа разпнатия и Възкръсналия, да носи тази вест на своя народ, защото с тази вест е свързано и реалното, истинското благополучие на човека. По молитвите на светите равноапостолни Кирил и Методий, великите просветители на славянските народи, да Господ укрепява православната вяра в нашия народ до свършека на сета. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев