„В средата на празника напой жадната ми за благочестие душа, защото си призовал всички: жадният да дойде при и да пие. Източниче на нашия живот, Христе Боже наш, слава на Тебе“ (тропар на празника)
В срядата на четвъртата седмица след Пасха отбелязваме един удивителен в много отношения празник. Преполовението на Петдесетница е ден, стоящ по средата на два големи празника – Пасха и Петдесетница. В него радостта от Възкресението Христово се съединява с очакване възпоменанието за слизането на Светия Дух върху апостолите.
Наименованието на празника Преполовение Църквата взаимствала от Евангелието, благовестящо за Иисуса Христа как Той в третата година от Своята евангелска проповед, на препополовение на ветхозаветния празник Разпъване на шатри, влязъл в храма и поучавал. Празникът бил установен в първата половина на четвърти век.
Важността на празника Преполовение, в който Христос се празнува като Премъдрост Божия, е видна също от това, че всички катедрални храмове, носещи името „София“ били осветени не в чест на някоя светица носеща името София, но в чест на Премъдростта Божия, Която е Иисус Христос.
Показателно е, че на празника Преполовение всички песнопения на Триода са посветени само на Иисуса Христа, в много песнопения на Преполовение Христос ясно се назовава Премъдрост: „В светилището си дошъл, Премъдросте Божия, в средата на празника…“ (втора стиховна стиховна стихира); „…Ти си Премъдростта, сътворила света, слава на Тебе“ (слава на стиховните); „Премъдрост и сила, сияние на Отца, Слово вечно съществуващо и Син Божи, в светилището дойде в плът…“ (първа хвалитна стихира). Към това може да се добави още и третата паримия на празника, където се говори за „Премъдростта, създала за себе си дом“.
Вярата в това, че Христос е Премъдрост и Сила допринася за придобиването на добродетели. Този, който съзира Христос като Сила, придобива голяма сила в своя вътрешен свят и който призовава Божията Премъдрост, става мъдър.
Христос е истинската Премъдрост Божия. С въчеловечаването, кръстната смърт и възнесението Иисус дал на всеки човек възможност да се съедини с Него и да придобие духовна мъдрост. Според св. апостол Иаков, брат Господен, съществуват две мъдрости: „мъдрост, която иде отгоре“ - чиста, мирна, скромна, отстъпчива, пълна с милосърдие и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна, а също мъдрост „земна, душевна, бесовска“ (Иак. 3:15-18). Свети Григорий Палама в своите трудове разглежда тези две мъдрости и казва, че те олицетворяват богословието, познанието, предлагано от Бога, и философията, познание човешко и тварно.
Истинска мъдрост и истински знания ще получат тези, които пият ненаситно живата вода, предлагана от Господа Иисуса Христа. Древните християни разсъждавали така за ценността на знанието: „Който е изучил цялата земна мъдрост, а не познава Бога, той е най-нещастен от всички. А ако някой нищо не знае от земната мъдрост, напълно неук и необразован, но с цялото си ръце познава Бога, благословен е, защото той е носител на истинското и скъпоценно знание.
На Преполовение чуваме призива на Господа: „който е жаден, да дойде при Мене и да пие“ (Ин.7:37).. Водата, която той ни дава, – това е благодатта на Светия Дух, съединяваща човека с Бога Това е и истинската небесна вода, която единствена е способна да утоли жаждата на човешката душа, да й даде пълна насита. И в придобиването на тази благодат, в съединението с Бога се крие висшата цел и смисъл на християнския живот. Амин.