В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Скъпи братя и сестри! В днешното евангелско четиво ние чухме историята за самарянката. Веднъж Господ дошъл в самарянския град Сихар и седял при кладенеца на Иаков. И ето жена самарянка се приближава към кладенеца да си начерпи вода. Господ я моли да му даде вода да пие. Самарянката се удивлява, че Той говори с нея, тъй като иудеите не общували със самаряни. Но за Господа „няма ни елин, ни иудеин“ – както ни е завещал и апостол Павел, – „а всичко и във всичко е Христос“ (Кол. 3:11). В отговор на нейното учудване Господ й казва: „да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива“ (Ин. 4:10). И добавил: „всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен“ (Ин. 4:13-14).
Какво представлява тази жива вода, която Господ обещал на самарянката? „Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя“ (Ин. 4:15). Тя се стремила да утоли плътската си жажда, която, колкото и да я утоляваш, се връща отново. Но има друга жажда – жажда духовна. Всеки разумен човек жадува да намери отговори на въпросите как да постъпва в едни или други житейски ситуации, как да живее и, главното, за какво. И тази духовна жажда мъчи човека не по-малко, а, вероятно, даже много по-силно, от телесната жажда. За утоляване на тази духовна жажда, очевидно, е говорил и Господ. Какво представлява живата вода, от която „който пие от водата… той вовеки няма да ожаднее“ (Ин. 4:14)? Очевидно, това е Словото Божие, това е Евангелие, това е Сам Господ, казал: „Аз съм пътят и истината, и животът (Ин. 14:4). И този, който вярва в Господа, който е проникнат от Духа на Словото Божие, който е взел Евангелието за основа на живота си, намира отговори на всички най-важни въпроси, утолявайки духовната си жажда и имайки в себе си извор на вода, течаща във вечния живот (Йоан 4:14).
„Къде трябва да се покланяме на Бога?“ – попитала Иисуса жената. „Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина“ (Ин. 4:24), – отговорил Господ, призовавайки да не показваме само външно своята мнима праведност, в която Той често изобличавал фарисеите, а с цялото си същество да следваме Божиите заповеди.
Дошли учениците и предложили на Иисуса да се нахранят. Но Той им отговорил: „Аз имам храна да ям, която вие не знаете…Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело“ (Ин. 4:32, 34). По такъв начин, ако духовната жажда се утолява със Словото Божие, то духовният глад може да бъде утолен, ако вършим Божията воля.
Всеки, който идва при Бога, идва по-своему. Често първата вест идва чрез близките, както самарянката възвестила за Иисуса на жителите на града, в който живеела. Но когато те Го чули, тогава сами узнали, че „Този наистина е Спасителят на света, Христос“ (Ин. 4:42).
Така и ние узнаваме за Господа от близки, от книги, четем Евангелието, слушаме Словото Божие в храма. Но всичко това е само средство да открием в нас източник на водата, „която тече в живот вечен“ (Ин. 4:14), която ще утоли нашата духовна жажда и ще ни даде възможност да утолим и духовния си глад, вършейки волята Божия. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев