Днес на Божествената Литургия прозвуча откъс от книга Деяния апостолски – разказ за чудесното освобождаване на учениците Христови Павел и Сила от тъмницата. Тъмничният стражар, началникът на охраната, който първо станал свидетел на горещата нощна молитва на апостолите, а после – на земетресението, отворило всички врати на тъмницата, и на необяснимото освобождаване на затворниците от оковите, се обръща към Павел и Сила с главния въпрос на целия си живот. Рано или късно такъв въпрос застава пред всеки мислещ човек. Преклонилият се пред първовестителите на Евангелието, стражар пита: „Какво трябва да правя, за да се спася?“ И чува прост и, заедно с това, изчерпателен отговор: „Повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом“. Човекът най-искрено търсел смисъла на битието и Господ му открил чрез апостолското наставление пътя към Истина, разтворил пред него вратата на спасението, посочвайки му животворящата светлина на вярата. „Какво по- жестоко, какво по-сурово от тъмничния стражар?“ - пита свети Йоан Златоуст, размишлявайки за днешното апостолско четиво, но и този човек с ожесточено сърце повярвал, възрадвал се и приел Кръщение заедно с целия си дом, с цялото си семейство. Темата за духовното проглеждане и вярата в Христа – истинската Светлина, просвещаваща и освещаваща всеки човек, продължава в евангелското зачало. Апостол Иоан Богослов ни разказва за изцелението от Господа на човек сляп по рождения. Спасителят подарил възможността да види материалната светлина и заобикалящия го свят на човека, който още от утробата на майка си бил лишен от това велико благо. Но също толкова важно чудо е, че придобиването на зрение станало крачка към духовното просветление на страдалеца. Той повярвал в Божия Син, а книжниците и фарисеите, които се гордеели със своето познаване на Закона, със своята осведоменост за най-тънките детайли на Писанието и Преданието, остана духовно слепи, въпреки факта, че били телесно зрящи. Днес словото Божие ни учи, че само вярата в Господа Иисуса Христа дарува спасение във вечността, изцелява от греховното помрачаване духовните очи, озарява подобно на ярък слънчев лъч житейския път на християнина, помагайки му ясно да види духовните реалии, да отличава доброто от злото, истината от лъжата, непреходното и вечното от суетното и безполезното.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев