В името на Отца и Сина и Светия Дух!
В днешния неделен ден ние отбелязваме паметта на всички светии, просияли на родна земя. В този особен ден на честване на нашите съотечественици ние прославяме техните подвизи и възпяваме светостта им.
Светостта е нещо тайнствено, принадлежащо на друг свят, изискващо спазване на благоговейна дистанция. Всичко, което е посветено на Бога, хора или предмети, в Библията се нарича „свето“ (напр., Лев 27:9). Съответствено и народът Божи, Църквата, като отдадена на служение на Бога трябва да бъде „света“ (вж. Изх 19:6).
В древността всички членове на Църквата се назовавали „свети“ (Пс 88:20; Рим 15:26), доколкото всички се стремили към непричастност към злото и всяка нечистота. Светостта – това е ключово понятие за православната духовност. Светостта не е тъждествена с нравственото съвършенство, макар и да обозначава висшето нравствено състояние на човека (ср. Лев 19:2; Мф 5:48; Лк 6:36). Ако следваме Ветхия и Новия Завет, благочестив, морално чист и съвършен се нарича този човек, който е осветен от Бога и принадлежи на Бога.
Cветостта е това, което изхожда от Бога. Бог е свет (Откр.4:8), Той в светост пребивава. Свети са Неговия закон и заповеди, те са праведни и добри, както писал апостол Павел (см. Рим. 7:12). Свет е Иисус Христос, Синът Божи (Лк.1:35), а от Неговото Тяло – и цялата Църква. В Църквата Дух Свети преподава светост на хората и предметите, които освещават земята със своето присъствие. Там, където живеели свети люде, получили названието „свети“ даже планини, пещери, острови и езера.
Но светостта с това се отличава от моралността, че тя не е автономна. Като минимум тук има отношение между двама: Бога и човека. Човек, назован като свет, вече като правило е нравствен, но се отличава с духовно съвършенство и близост до Бога. Светостта – това е резултат от живота на човека, който се стреми да бъде неразделно с Бога. Както е писал апостол Павел: „вашият плод е светост, а краят – живот вечен“ (Рим.6:22). „Вечен живот“, „Царство Небесно“, „светост“ – това са категории от един и същ порядък. Това са понятия обясняващи битието с Бога.
Ние днес прославяме тези наши сродници, за които финал на живота е станала светостта и на земята и в Небесното Отечество. Да поставим пред себе си въпроса: достижима ли е тяхната светост за съвременния човек? Ако думите от Господнята молитва „да дойде Твоето Царство“ са непреходни, и ние вярваме в тях, тогава – да. Както е писал св. Йоан Кронщадски „когато Бог бъде в всичките мисли, желания, намерения, думи и дела на човека, тогава се приближава към него Царството Божие“. Как е възможно това за този, който трябва припечелва пари с интелектуален труд, да се грижи за реда в колектива, да контролира как работи техниката, да изпълнява много други задачи, които отнемат време и сили. Невъзможно е да захвърли всичко, да отиде в пустинята, за да мисли само за Бога?
Това невинаги е нужно. Бог е вездесъщ. Ние гледаме на Него чрез околния свят като през стъкло (вж. 1Кор.13:12). Но степента на чистотата на стъклото на нашите очила зависи от това, доколко всеки ден си спомняме за Бога и се стремим към Него. Степента на притегляне към Него, степента на възхождане – това е мярката за светост. Да види Бога „както Той е“ е достъпно за човека на нашето време.
Виждаме това видим и по подвижниците от древносттта и по нашите сродници, светиите, от Бога прославени. Те са за нас пътеводна нишка от земното към Небесното отечество.
Затова и ние днес просим в молитвите „нашите сродници знайни и незнайни ,...достигнали небесния Сион и приели славата от Бога“, да измолят за нас, в скърбите утешение, укрепване на падналите във вярата, единство и единомислие на всички разпръснати по земята наши сънародници. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев